Европейското първенство по баскетбол набира все повече скорост след старта си в сряда. А докато двубоите в четирите страни-домакини на турнира вървят, хвърляме поглед към един от най-странните и противоречиви моменти в историята на ЕвроБаскет, който се разигра преди точно 30 лета - през 1995 година в Атина, когато Югославия стигна до званието "европейски шампион" след победа над Литва във финала.


А пък Хърватия взе бронзовото отличие благодарение на успех срещу домакините от Гърция - 73:68. Утешителна награда, след като воденият от фигури като Тони Кукоч и Дино Раджа състав не успява да стигне до мача за титлата, където със сигурност щеше да има епичен сблъсък с югославяните. Тъй като в онзи момент напрежението между двете държави е на изключително високо ниво.


 Спортът далеч не е най-големият проблем в онези години. Хърватите водят своята война за независимост, след като четири години по-рано са се отделили от СФР Югославия и са станали независима държава.


 Случилото се на церемонията по награждаване на Европейското в Гърция е триумф на политиката над спорта.


Хърватите се качват на подиума, за да получат отличията си, редом с доскорошните си съотборници от Югославия и литовците. Но след като бронзовите медали са им връчени, а балтийците получават своите сребърни, като по команда отборът на Александър Петрович (б.р. - брат на легендата Дражен) слиза от почетната стълбичка и напуска залата.


 Самият Ацо Петрович се връща назад във времето и определя случилото се като грешка.


 "Ако ме попитате дали е било грешка - да, особено от переспективата днес. Но през 1995 година ситуацията беше различна. Истината е, че имаше телефонна комуникация между Загреб и залата в Атина. Получихме сигнал да слезем от подиума и го направихме. Но мисля, че това беше голяма грешка", казва Петрович в интервю години по-късно.


 Демонстрацията от хърватска страна няма как да остане безразлична и на шампионите. А един от играчите в югославския състав, легендата Жарко Паспал, описва случилото се като "една от най-големите глупости в спорта".



"Това, което Хърватия направи, бе една от най-големите глупости в спорта. И със сигурност най-голямта, която аз съм виждал. Просто не правиш нещо такова. Разбирам, че са били настроени за бунт. Но този бунт трябваше да бъде към политическата ситуация, а не към нас. Дни наред бяхме заедно в един и същ хотел, напрежението беше във въздуха, но вината не беше нито в нас, нито в тях", пък казва Паспал.



 А случайно или не, това е и последният медал на Хърватия след разпадането на СФР Югославия. Ако искате да вникнете по-дълбоко в раздора в югославския баскетбол след отделянето на хърватите, изгледайте невероятния документален филм на ESPN - 'Once Brothers', посветен на срива в отношенията на Дражен Петрович и Владе Дивац.


 След като в четири поредни години хърватите неизменно печелят отличия като независима държава - сребро на Олимпиадата в Барселона, както и на ЕвроБаскет 1993 в Германия и Мондиал 1994 в Канада, третото място в Гърция преди три десетилетия е последното към момента призово класиране на страната.


В последните години хърватският баскетбол определено е далеч от най-добрите си дни.


Европейското в момента е без участие от тяхна страна, а най-доброто им представяне бе петото място на Олимпиадата в Рио през 2016 година. Когато Сърбия ги победи в четвъртфиналите.


 И така вече 30 години Хърватия остава далеч от призови класирания в баскетбола. И вероятно в това, че в Атина те слязоха от почетната стълбичка след политическо нареждане, носи някаква символика.