Тя е лекар с практика  от близо 40 години. Работила е в едни от най-големите болници в София – „Пирогов”, „Софиямед”, Университетската болница „Лозенец”. През 2018 година стана част от рейтинга „Лекарите,, на които вярваме”.
От скоро има кабинет в Ботевград, в Медицинския център „Свети Иван Рилски Чудотворец”.
 „Моят път в медицината е дълъг и той започва още в ранното ми детство – разказва д-р Петранка Шикерова. -Още когато бях в първи или втори клас, бях решила, че ще ставам лекар. Първите ми впечатления бяха от фелдшера, който работеше тогава в нашето село. За мен беше истинска магия, че може да помага, да лекува болести, да прави хората щастливи и доволни. И реших, че това е нещото, което много ми допада. Цялото останало време беше едно продължително обучение.Когато през1980 г. завърших гимназията в Тетевен, много от преподавателите ми ме насочваха към различни области, но аз знаех, че няма какво да мисля – медицината е моето”.
Д-р Шекерова е завършила с отличие медицина в Плевен. Следват години  майчинство и веднага след това започва работа в санаторум в Банкя, а след това в поликиника. Успява да специализира вътрешни болести.  И започва работа в „Пирогов”.
„В „Пирогов” останах в клиниката по спешна хирургия като консултат в продължение на пет години. След това реших да уча втора специалност „Кардиология” като обучението премина в Националната кардиологична болница,  бившата Трета градска в София. Кагато разбрах, че се отваря клиника по кардиохирургия в „Света Анна” – отидох там. Всяко ново място ти помага да надстройваш знанията и уменията си.  Там се запознах с доц. Хазърбасанов.
През 2012 година се отвори частната болница „Софиямед” и доц. Хазърбасанов бе поканен да оглави кардиологията, а той от своя страна покани мен в екипа си. Ние изгадихме кардиологията от самото начало, даже в началото бяхме само 2-3-ма лекари, бяхме почти денонощно в болницата, направо живеехме там докато нещата потръгнат. И може би там беше най-хубавият и плодотворен период от живота ми. Дългото пребиваване в болниците ти дава възможност да научаваш все повече неща, все повече да разбираш и да бъдеш все по-полезен.
След няколко години нещата се стекоха така, че целият ни екип се премести в болница „Лозенец” /бивша Правителствена/. След това отидохме в болница „Сърце и мозък” в Бургас. Аз там останах една година.
В момента живея в едно село- Пещерна, близо до Боаза. Реших вече да работя по-спокойно, да имам време за семейството, за себе си. И преди два месеца отворих кабинет в Ботевград.
Защо Ботевград, свързва ли я нещо с нашия град?

„В Ботевград познавам единствено д-р Веселин Русинов. През годините с него сме поддържали добри професионални контакти, много негови пациенти са лекувани в болниците, където сме работили с доц. Хазарбасанов. Така че мога да кажа, че с д-р Русинов сме работили много добре.
Иначе в Ботевград имам близки роднини, които са ми разказвали много за града. И наистина, като започнах да идвам по-често тук, много ми хареса. Той е един от развиващите се градове в тези трудни времена. Тук е  като някакъв оазис. Вероятно заслуга имат всички, от които зависи това. Атмосферата е много добра”- споделя д-р Шикерова.
Лекарката има достатъчно дълга практика, за да може да прави съпоставки. Увеличават ли се пациентите със сърдечно съдови заболявания в сравнение с началото на кариерата й?


„Парадоксално на логиката, когато повече работим и се опитваме да помагаме и лекуваме хората, като че ли те стават все по-болни. Задавала съм си въпроса защо се случва така?
Може би едната от причините е по-добрата диагностика. Все повече хора имат контакт с голямата медицина, изследвания, добри специалисти. Така че болестите се откриват по-лесно.
Но моето лично мнение е, че 80% от здравето на човека зависи от него самия. То е в неговите ръце. Хората са свикнали някой друг да свърши работата, да им помогне, да им даде едва ли не вълшебно хапче, с което изведнъж да се излекуват. Много малко от тях поемат лична отговорност за собственото си здраве.
Здравето е лично вложение на всеки един от нас и то започва от млада възраст. Важно е всеки да осигури за тялото, за духа си добра храна. Правилна храна. Има една формула: за да бъде човек здрав, трябва му чиста храна, чиста вода, чист въздух, чисти мисли и чувства и повече връзка с природата.
По отношение на храненето нещата са много зле. Храната масово не се хранят здравословно. Прекалява се с рафинираните захари, с преработените меса. Трябва да се набляга на плодове и зеленчуци, семена, ядки, бобови растения. За съжаление и чистата вода и чистия въздух – все по-рядко ги срещаме. Изключително важно е и човек да постига мир със себе си. Духовното здраве помага на телесното. Ако животът на човек преминава в стрес, в големи натоварвания, в неприятни емоции, той трябва да потърси начин да промени това. Стресът е този, който отключва всички болести тогава, когато тялото е уязвимо за тях. Ако в миналото стресът се е появявал само тогава, когато животът на човека е бил застрашен, то сега стресът е постоянен.Ние неепрекъснато сме в едно състояние на напрежение. Когато в дивия свят се срещат животните, въпросът е „бягай или се бий!” Ние сега постоянно сме в това състояние. Непрекъснато трябва да правим този избор, което поддържа всички системи в организма на високо ниво. Хормонални, неврогенни фактори-  всичко това атакува непрекъснато нашето тяло. В резултат на това се поддържат непрекъснато високи нива на кръвна захар, високо кръвно налягане, висок пулс. И когато тази стресова ситуация продължи достатъчно дълго време, тя закрепва този механизъм и започват болестите, които се самоподдържат по нататък. И тогава хората започват да търсят лекар, който да им помогне. Много е важно да не се стига до тзи момент, което е задача на всеки човек. Ако обаче се стигне до него – лечението трябва да бъде с взаимно доверие. Не само лекарят – с уменията и знанията си, но и пациентът да участва активно в този процес” – категорична е д-р Шикерова.
45% от общената смъртност  в Европейския съюз се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Това означава, че годишно умират по близо 4 милиона души. Европейското кардиологично дружество си остави за цел до 2030 години смъртността от сърдечно-съдови заболявания да се намали на 30% Възможно ли е това?
„Това е прекалено оптимистично, според мен. Много е трудно рязко да се смени тенденцията.
Едната от причините е, че хората търсят помощ в много краен случай. В това отношение важна е профилактиката. Поне веднъж годишно да се минава на рутинен преглед с електрокардиограма, стандартните кръвни изследвания.
Другото е, когато има някакви оплаквания, независимо какви са те, хората да се обръщат навреме към специалист.
Третото много важно нещо според мен е, организацията на здравните грижи.  На този етап тя е много порочна. Аз досега съм работила само  в болници  и там съм била малко далече от начина, по който пациентите стигат до болниците. Пътят,  който пациентът трябва да мине, за да стигне на правилното място, понякога е много криволичещ и труден. И аз го забелязах сега, когато вече имам макар и малък опит в доболничната помощ. Скоро имахме случай на жена, която дойде с гръдна болка. Направихме изследвания и видяхме, че е с инфаркт. Трябваше бързо да се извози в софийска болница за спешна коронарография. И се оказа, че спешното звено от Ботевград не може да дойде веднага да вземе жената, а трябва да се обадим на 112, съответно те да се обадят на Регионалния център на Спешна помощ, те да приемат и чак тогава да се организира извозването. А  в тези спешни случаи, когато има остър коронорен инцидент, времето е от много голяма важност. Там минутите са важни. Това е състояние, което е непредвидимо. Пациентът както си стои, така може да изпадне в клинична смърт.
Всичко това е много голяма причина за високата смъртност”.
Имат ли българите достъп до модерно и качествено лечение? Особено когато говорим за живеещите в провиницята, в малки села и градове.

„Откакто аз живея в провинцията съм се чудила как хората оцеляват там. Защото достъпът до медицинска помощ е доста ограничен. В някои от селата, не във всички, има джипита. Но и достъпът до тях е труден. Учудена бях да науча, че за да отидеш на преглед при джипито, трябва да му се обадиш по телефона предварително и да си запишеш час. И трябва да чакаш, а пацинетът не може да прецени колко е спешно състоянието му и колко са сериозни оплакванията. И той стои и чака. Защото няма избор, не знае къде да отиде. Достъпът до добра медицинска помощ в селата е много затруднен. И хората там се спасяват по единично.
На колегите от Спешна помощ им свалям шапка, защото не знам тези хора как издържат. Един център за спешна помощ с няколко линейки обслужва няколко населени места. И физически няма начин да бъдеш на всички спешни места, които могат да възникнат в различните селища, които покриваш.
Тъй като целият ми трудов стаж е минал в големите болници в София, сега виждам колко ексцентрично се развива здравната помощ  в България. Тя е концентрирана в големите градове, има страхотни болници, страхотни специалисти. А в малките градове и в селата особено – картината е съвсем различна.
Всичко това е въпрос на здравна политика, на това някой да го е грижа наистина за здравето на хората. А не всичко да е свързано с пари, клинични пътеки и т.н.”

Какво трябва да се промени в здравната ни система, според д-р Шикерова?
„Според мен промените трябва да започнат отгоре. Изцяло трябва да се промени политиката на здравеопазване. Имаше много добри неща, които просто се разрушиха,, а бяха работещи. Говоря за училищното здравеопазване – във всяко училище имаше лекар и  стматолог, имаше ги във всяко предприятие, имаше участъкови лекари, при които достъпът беше постоянен, имаше профилактични прегледи. Аз си спомням като бях малка в нашето село идваше всяка година мобилен кабинет и се правеха профилактични рентгенови снимки, правеха се профилактични гинекологични прегледи. Имаше ценни неща, които трябваше да се запазят още от самото начало.
Много грешки се напавиха и затова сега сме свидетели на една организация, която въобще не е в интерес на живота и здравето на хората. Може да е в интерес на други неща, но не е ориентирана към пациента. Което е жалко. Нашата професия е такава, че там не трябва да се правят сметки, не трябва да се калкулира човешкият живот и здраве. Тя е различна професия от всички други. Моралните норми са много по-високи. Нашата работа е изкуство”.

Кога пациентите от Ботевград мога да се консултират с д-р Шикерова и как да се свържат с нея.

„Аз идвам в Ботевград два дни в седмицата – вторник и четвъртък, от 9 до 13 часа съм в кабинета, който се намира в Медицинския център „Свети Иван Рилски Чудотворец” Оставила съм си и личния телефон, така че могат да се свържат и по телефона”- казва д-р Шикерова.