Съборът на Ботевград е едно от най-значимите събития в празничния календар на общината. В организацията му участват десетки служители от общинската администрация и общинските предприятия – ОП “Туризъм“ и ОП БКС, а за реда следят сформирани екипи на отдел "Контрол по сигурността и обществения ред" и районното управление.


На сцената се представят самодейци от читалищата в общината, както и популярни гости-изпълнители, които придават празнична атмосфера и весело настроение в Градския парк. Търговци и занаятчии от близо и далеч също са неизменна част от Великденския събор на Ботевград, а техният брой нараства с всяка изминала година.


От възраждането на събора през 2016 година, Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил неотлъчно е с ботевградчани на Светли понеделник. Той отслужи водосвет за здраве на жителите на града и освети козунаците, осигурени от Сдружение “Орханиец“, за хората, празнуващи в парка. 


По повод празника поздрав към жителите и гостите на града отправи кметът Иван Гавалюгов. В словото си той изтъкна значението на традиционното събитие, което събира близки и приятели, хора на различна възраст, за да празнуват заедно Възкресението Христово. Кметът подчерта значението на сплотеността, която празникът носи, и акцентира върху необходимостта да запазим традициите в нашата общност.


Кметът благодари на всички участници в празничната програма - от самодейците, представили талантите си на сцената, до служителите, помогнали в организацията. Иван Гавалюгов изрази надежда, че традицията на този ден ще продължи да вдъхновява и сплотява хората. Той оправи и благопожелания към всички присъстващи за здраве, щастие и добро настроение. 


За събора в миналото разказва в своя публикация Историческият музей в Ботевград. Ето какво се посочва в нея:


В тези най-светли християнски празници – Великденските, много от местните по-стари жители си спомнят с умиление и носталгия за някогашния „сбор на града“. 


Официално в нито един архивен документ няма данни за възникването на големия грънчарски пазар в Орхание по Великден. Според спомените и преданията, сборът в Орхание и впоследствие на Ботевград, е продължение на традиция, чието начало се крие в далечното минало на някогашното село Зелин. В пролога към историческата поема „Севаст Огнян“, авторът Михаил Зелински отбелязва, че за написването ѝ е използвал народни песни от родния край, спомени и предания от деди и прадеди, а също и проучванията на проф. Петър Мутафчиев относно средновековните селища в нашия край. Поемата започва със следното описание на празника в село Зелин, възникнал във владенията на Севаст Огнян през XIV век.


„Сбор се сбира на сам ден Великден,


Сбор се сбира в селото Зелин.


Гости идват – близки и далечни,


Тях посреща всеки домакин.


Гостолюбиви стройните зелинци,


Пременени в дълъг бял клашник,


Тичат, шътат – гости да посрещат


И със радостен ги канят вик...“


Илнтересни са и „податките“ за градския сбор, отразени в материалите на небезизвестния за орханийци Ташко Нинов – уредник в Исторически музей-Ботевград. Той пише, че подготовката за градския сбор започва още от началото на Великите пости с голямо великденско почистване. Хората варосват огради и дървета, изкарват торнищата по нивите, помитат дворовете и улиците, измиват всички къщи, черги и постелки, подреждат покъщнината. А на самия празник посрещат „сборяните“, които прииждат от селата наоколо и от по-далечни места, с богати трапези. След обяда домакините и гостите излизат в местността „Три кладенци“ на Великденското хоро, което се проточва по шосето към София. 


Ергените често се сбивали кой да води хорото. Шумът на тълпата се смесвал с игривата музика и виковете на шекерджиите и бояджиите. Гостите от селата носели със себе си празнично настроение и дарове, навсякъде се чували музика, смях и глъчка, които изпълвали града с живот както и в наши дни. Червеното яйце в детската ръка било разменната монета за люлки и въртележки, а надпреварата за най-красиво хвърчило била от първостепенно значение. 


В лични разкази той е споделял: "Момите и момците обличали най-хубавите си празнични носии и се отправяли към фото-пункта, където се снимали за спомен. Младите се събирали на групи, запознавали се, а често именно на такива събори се зараждали и бъдещи семейства.


В западната част на града, край тогавашното футболно игрище, също се събирали много хора, привлечени от музиката на духовите оркестри, латерни и мечкадарски гъдулки.


Традицията, още от възникването на събора на града, повелява да се купи керамично изделие или както го наричат местните – калена паничка. Смятало се, че нов съд, купен на празник, „носи късмет“ и защита на дома."


Всъщност, големият грънчарски пазар в старото Орхание (днешния Ботевград) е една от най-интересните и донякъде забравени страници от местната история. Той не е просто пазар, а важно икономическо и културно събитие в региона през XIX век.


През Възраждането Орхание се оформя като търговско средище. В него се провеждат редовни пазари и панаири, като грънчарският пазар е бил сред най-известните. Тук се продавали Троянска, Бусинска и местната Радотинска керамика – делви, гърнета, стомни, паници. Керамиката е била основна част от бита, затова този пазар е имал голямо значение за ежедневието на хората.


Защо точно в Орхание се развива пазарът не е толкова трудно да се предположи. Намиращото се на кръстопът между Северна и Южна България градче, го прави естествено място за търговия. Това улеснява преноса на стоки, срещата на различни занаятчии, развитието на седмични и сезонни пазари.


След Освобождението и особено през XX век, индустриализацията постепенно измества занаятите, металните и фабрични съдове заменят керамиката и традиционните пазари губят значението си.


Въпреки това, паметта за грънчарския пазар в Ботевград остава и до ден днешен част от местната история и идентичност.