Съборът на Ботевград е едно от най-значимите събития в празничния календар на общината. В организацията му участват десетки служители от общинската администрация и общинските предприятия – ОП “Туризъм“ и ОП БКС, а за реда следят сформирани екипи на отдел "Контрол по сигурността и обществения ред" и районното управление.


На сцената се представят самодейци от читалищата в общината, както и популярни гости-изпълнители, които придават празнична атмосфера и весело настроение в Градския парк. Търговци и занаятчии от близо и далеч също са неизменна част от Великденския събор на Ботевград, а техният брой нараства с всяка изминала година.


От възраждането на събора през 2016 година, Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил неотлъчно е с ботевградчани на Светли понеделник. Той отслужи водосвет за здраве на жителите на града и освети козунаците, осигурени от Сдружение “Орханиец“, за хората, празнуващи в парка. 


По повод празника поздрав към жителите и гостите на града отправи кметът Иван Гавалюгов. В словото си той изтъкна значението на традиционното събитие, което събира близки и приятели, хора на различна възраст, за да празнуват заедно Възкресението Христово. Кметът подчерта значението на сплотеността, която празникът носи, и акцентира върху необходимостта да запазим традициите в нашата общност.


Кметът благодари на всички участници в празничната програма - от самодейците, представили талантите си на сцената, до служителите, помогнали в организацията. Иван Гавалюгов изрази надежда, че традицията на този ден ще продължи да вдъхновява и сплотява хората. Той оправи и благопожелания към всички присъстващи за здраве, щастие и добро настроение. 


За събора в миналото разказва в своя публикация Историческият музей в Ботевград. Ето какво се посочва в нея:


В тези светли християнски празници – Великденските, много от по-старите местни жители си спомнят с умиление и носталгия за някогашния „сбор на града“.


В официалните архивни документи няма данни за възникването на големия грънчарски пазар в Орхание на Великден. Според спомените и преданията, сборът в Орхание, а по-късно и в Ботевград, е продължение на традиция, чийто корен се крие в далечното минало на някогашното село Зелин. В пролога на историческата поема „Севаст Огнян“, авторът Михаил Зелински отбелязва, че за написването ѝ е използвал народни песни от родния край, както и спомени и предания от деди и прадеди, наред с проучванията на проф. Петър Мутафчиев относно средновековните селища в нашия край. Поемата започва с описание на празника в село Зелин, възникнал във владенията на Севаст Огнян през XIV век.


„Сбор се сбира на сам ден Великден,


Сбор се сбира в селото Зелин.


Гости идват – близки и далечни,


Тях посреща всеки домакин.


Гостолюбиви стройните зелинци,


Пременени в дълъг бял клашник,


Тичат, шътат – гости да посрещат


И със радостен ги канят вик...“


Интересни са и „податките“ за градския сбор, отразени в материалите на небезизвестния за орханийци Ташко Нинов – уредник в Историческия музей в Ботевград. Той пише, че подготовката за градския сбор започва още от началото на Великите пости, когато се извършва интензивно великденско почистване. Хората варосват оградите и дърветата, изнасят торта от нивите, помитат дворовете и улиците, измиват къщите, чергите и постелките, и подреждат покъщнината. На самия празник посрещат „сборяните“, които прииждат от близките и по-далечни села, с богати трапези. След обяда домакините и гостите се отправят към местността „Три кладенци“ за Великденското хоро, което се проточва по шосето към София.


Ергените често се сбивали, за да определят кой ще води хорото. Шумът на тълпата се смесвал с игривата музика и виковете на шекерджиите и бояджиите. Гостите от селата носели със себе си празнично настроение и дарове, а музика, смях и глъчка изпълвали града с живот, както и в наши дни. Червеното яйце в детската ръка било разменната монета за люлки и въртележки, а надпреварата за най-красиво хвърчило била от първостепенно значение.


В лични разкази той е споделял: "Момите и момците обличали най-хубавите си празнични носии и се отправяли към фото-пункта, където се снимали за спомен. Младите се събирали на групи, запознавали се, а често именно на такива събори започвали да се зараждат и бъдещи семейства.


В западната част на града, край тогавашното футболно игрище, също се събирали много хора, привлечени от музиката на духовите оркестри, латерни и мечкадарски гъдулки.


Традицията, още от възникването на събора в града, повелява да се купи керамично изделие, което местните наричат „калена паничка“. Смятало се, че новият съд, купен на празник, „носи късмет“ и осигурява защита на дома.


На практика, големият грънчарски пазар в старото Орхание (днешния Ботевград) е една от най-интересните и донякъде забравени страници от местната история. Той не е просто пазар, а важно икономическо и културно събитие в региона през XIX век.


През Възраждането Орхание се оформя като търговско средище. В него се провеждали редовни пазари и панаири, като грънчарският пазар бил сред най-известните. Тук се продавали Троянска, Бусинска и местната Радотинска керамика – делви, гърнета, стомни и паници. Керамиката била основна част от бита, затова този пазар имал голямо значение за ежедневието на хората."


Причините за развитието на пазара в Орхание не са трудни за предположение. Градчето, разположено на кръстопът между Северна и Южна България, създава естествени условия за търговия. Това улеснява преноса на стоки, срещата на различни занаятчии и развитието на седмични и сезонни пазари.


След Освобождението и особено през XX век, индустриализацията постепенно измества занаятите, а металните и фабрични съдове започват да заменят керамиката, което води до загуба на значението на традиционните пазари.


Въпреки това, паметта за грънчарския пазар в Ботевград остава и до днешен ден важна част от местната история и идентичност.