Сребърното съкровище (монети) от времето на царете Иван Александър (1331 – 1371 г.) и Иван Шишман (1371 – 1393 г.) е колективна находка, част от археологическата експозиция, представяща находки от древността на Ботевградския район в зала „Нумизматика“. 


През 70-те години на XX в. екип от археолози, проучващи крепостта „Боженишки Урвич“, попадат на значително количество струпани на едно място сребърни монети. След преместването и обработването на находката се установяват 1327 броя нумизматични образци, основно на цар Иван Александър и неговия син Иван Шишман. Съкровището е свързано с последните години от съществуването на Втората българска държава, преди тя да бъде превзета от Османската империя.


Най-многобройните монети в съкровището са сребърни аспри от тип IV на цар Иван Шишман, отсечени в периода 1380-1393 г. На аверса им е изобразен бюст на Богородица Оранта, с нимб, туника и мафорион. Пред гърдите ѝ е представен бюст на младенеца Христос с нимб. От двете страни на Богородица е поместен надпис – Μ / Θ (Μαρία Θεοτόκος). 


На реверса се вижда правата фигура на цар Иван Шишман, която е насочена срещу наблюдателя, с инкрустирана стема, дивитисион и лорос. В дясната си ръка държи кръст с къса дръжка, а в лявата – анексикакия. В лявото и дясното поле, около фигурата, са разположени монограми с името на Иван Шишман и титлата му „цар“.