Три мащабни законопроекта, внесени в Народното събрание, очертават сериозна промяна в начина, по който държавата ще наблюдава цените, търговските вериги и инвестиционната политика в България в периода около въвеждането на еврото. Автори са народни представители от Прогресивна България.


Пакетът включва промени в Закона за защита на потребителите, Закона за защита на конкуренцията и Закона за насърчаване на инвестициите. Общата цел, записана в мотивите, е ограничаване на спекулативното поскъпване, по-голяма прозрачност на пазара и по-активна роля на държавата в контрола върху икономическите процеси. Най-сериозен обществен и политически отзвук се очаква около промените в Закона за защита на потребителите. Те въвеждат понятието „икономически необосновано увеличение на цените“, като търговците ще трябва да доказват защо повишават цените на стоки и услуги. Сред допустимите причини са по-високи разходи за труд, суровини, енергия, данъци или други обективни икономически фактори.


Контролните органи ще могат да изискват детайлна информация за ценообразуването, включително доставни цени, производствени разходи и компоненти на крайната цена. Предвижда се и създаването на публичен онлайн портал за ежедневно наблюдение на цените на основни стоки от т.нар. голяма потребителска кошница. Според вносителите мерките не представляват държавно регулиране на цените, а инструмент за прозрачност и защита на потребителите в чувствителния период около приемането на еврото. Критиците обаче вече виждат риск от скрита форма на административен контрол върху пазара и прекомерна намеса в дейността на бизнеса.


Още по-сериозни промени се предлагат в Закона за защита на конкуренцията. Там се въвеждат нови понятия като „съвместно господстващо положение“ и „прекомерно висока цена“, които ще дадат на Комисията за защита на конкуренцията значително по-широки правомощия да следи поведението на големите търговски вериги и участници на пазара.


Законопроектът предвижда централен регистър за проследимост на веригата на доставки, чрез който ще се събират данни за произхода, движението и цените на стоки и суровини. Освен това се разширява списъкът със забранени практики между вериги и доставчици – включително натиск за промоции, едностранна промяна на договори, такси за позициониране, забавени плащания и искане на различни бонуси и отстъпки.


Санкциите в някои случаи достигат до 10% от годишния оборот на предприятията.


Третият законопроект е свързан с преструктуриране на държавната администрация в икономическия сектор. Предвижда се Министерството на икономиката и индустрията да стане Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, а Министерството на иновациите и растежа – Министерство на иновациите и дигиталната трансформация.


Създава се и нов Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет, който ще координира държавната политика по привличане на инвеститори и ще следи изпълнението на националната стратегия за инвестиции.


Най-спорният момент остава разширяването на държавния контрол върху пазара. Опонентите на предложенията вече определят част от текстовете като опит за „скрито регулиране на цените“, тъй като държавни органи ще могат да преценяват дали едно поскъпване е „икономически обосновано“ и дали дадена цена е „прекомерно висока“. Допълнително напрежение пораждат правомощията на КЗК и КЗП да изискват детайлна вътрешна информация от фирмите, както и създаването на регистри и системи за ежедневно наблюдение на цените и доставките. Бизнес организации вероятно ще атакуват и високите санкции, достигащи до 10% от оборота на предприятията, както и възможността държавата да се намесва в отношенията между търговски вериги и доставчици още преди окончателни решения на регулаторите.