„Няма да отнемаме права и да намаляваме доходи.“ С тези думи финансовият министър Гълъб Донев представи основните параметри на проектобюджета за 2026 година. Според него правителството е изправено пред необходимостта да овладее нарастващия бюджетен дефицит, без това да се отрази негативно върху доходите на гражданите и социалните плащания.


По думите на министъра причините за сериозния фискален дисбаланс са натрупвани в продължение на години. Сред основните фактори той посочи увеличените разходи за персонал в публичния сектор, нарасналите социални плащания и средствата, отделени за компенсации на бизнеса и домакинствата. В същото време приходната част на бюджета е останала почти непроменена, а прилагането на временни мерки е прикривало реалните проблеми.


„Приходите отдавна изостават спрямо разходите“, заяви Донев и допълни, че тази оценка е потвърдена и от Европейската комисия, която също отчита сериозни фискални дисбаланси в страната.


Осигурителни промени за държавната администрация


Сред основните мерки за ограничаване на дефицита е въвеждането на лични осигурителни вноски за служителите в държавната администрация и съдебната власт. От 1 август тази година осигурителната тежест ще се разпределя в съотношение 80% за работодателя и 20% за служителя. От началото на 2027 година схемата ще бъде изравнена с тази за останалите работещи – 60% за работодателя и 40% за осигуреното лице.


Министърът категорично отхвърли появилите се твърдения за замразяване на минималната работна заплата за следващите три години. Той увери, че се разработва нов механизъм за определяне на минималното възнаграждение през 2027 година.


Ограничения за високите възнаграждения


Част от предвидените мерки засягат възнагражденията в публичния сектор. Правителството планира ограничаване на разходите за изборни длъжности, чиито заплати се актуализират според ръста на средната работна заплата. Според разчетите това ще донесе икономии в размер на около 564 млн. евро през 2026 година.


Предвижда се също въвеждането на таван на възнагражденията на директорите и членовете на управителните органи на държавните предприятия, както и на дружествата с над 50% държавно участие. Заплатите им няма да могат да надвишават възнаграждението на президента.


Повече средства за ключови сектори


Въпреки ограниченията кабинетът планира допълнително финансиране за образованието, здравеопазването и културата. Предвидени са и допълнителни 600 млн. евро за общините, които ще бъдат насочени към местни проекти и услуги.


Основната цел на правителството е до 2028 година бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от брутния вътрешен продукт. Още през 2026 година се очаква той да намалее от сегашните 7,4% до 5,7%.


Повече приходи чрез данъци и такси


Сред мерките за увеличаване на приходите е повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август. Очакваният ефект е около 90 млн. евро допълнителни постъпления в бюджета.


Ще бъдат увеличени и минималните осигурителни прагове в определени икономически дейности и професии, където ръстът на възнагражденията е по-висок от този на минималната работна заплата. От тази стъпка се очакват още около 40 млн. евро приходи.


С 30% ще се увеличат винетните такси, а обхватът на ТОЛ системата ще бъде разширен от 1 август. Според прогнозите това ще донесе допълнителни 53 млн. евро в държавната хазна.


Промени се предвиждат и в облагането на хазартната дейност. Печалбите от хазарт ще бъдат обложени с 10%, като очакваният положителен ефект за бюджета е около 100 млн. евро.


С представените мерки правителството се стреми едновременно да стабилизира публичните финанси и да избегне ограничения върху доходите на гражданите. Дали планираните реформи ще бъдат достатъчни за овладяване на дефицита, предстои да стане ясно след обсъждането и приемането на бюджета от Народното събрание.