Независими лабораторни анализи, възложени от Сдружение „За достъпна и качествена храна“, показват съществена разлика в съдържанието на трансмастни киселини между конкретно изследвани млечни продукти и техни растителни алтернативи.


Изследването обхваща осем проби, разпределени в четири групи за сравнение – масло и маргарин, краве и бадемово мляко, краве сирене и имитиращ продукт, както и млечна сметана и сметана на растителна основа.


Според предоставените от сдружението данни при четирите млечни продукта са установени между 2,77 и 3,43 грама трансмастни киселини на 100 грама мазнини. При четирите растителни и алтернативни продукта стойностите са значително по-ниски – между 0,34 и 0,45 грама на 100 грама мазнини.


При някои от сравняваните проби разликата достига приблизително десет пъти. Резултатите поставят под въпрос широко разпространеното схващане, че наличието на растителни, включително палмови, мазнини автоматично означава по-високо съдържание на трансмазнини.


Особено отчетлива е разликата между изследваните краве масло и маргарин. В млечната мазнина са установени 3,43 грама трансмастни киселини на 100 грама мазнини, докато при растителния продукт количеството е 0,40 грама – около 8,6 пъти по-малко.


Разликата се увеличава, когато стойностите се преизчислят спрямо 100 грама готов продукт. Маслото съдържа 82,2% мазнини, а изследваният растителен продукт – 38,8%. Така количеството трансмастни киселини е приблизително 2,82 грама в 100 грама масло срещу около 0,16 грама в 100 грама от растителния продукт.


Значителна част от трансмастните киселини в маслото са естествено присъстващи в млечната мазнина. Според резултатите съдържанието на транс-вакценова киселина е 1,38 грама на 100 грама мазнини при маслото срещу под 0,05 грама при растителния продукт.


Подобна тенденция е отчетена и при сравнението между млечната сметана и продукта на растителна основа. При млякото и сиренето разликите са по-малки, но отново изследваните растителни алтернативи са с по-ниско съдържание на трансмастни киселини.


От Сдружение „За достъпна и качествена храна“ подчертават обаче, че от тези резултати не може да се направи общ извод, че растителните продукти са по-здравословни от млечните. За цялостна хранителна оценка трябва да бъдат анализирани и редица други показатели. Данните се отнасят единствено за конкретно изследваните проби.


Според кардиолога д-р Динко Господинов качеството и количеството на приеманите мазнини имат значение за сърдечно-съдовото здраве. Трансмазнините допринасят за повишаване на LDL, т.нар. „лош“ холестерол, и са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.


Световната здравна организация препоръчва приемът на трансмазнини да бъде ограничен до под 1% от общия дневен енергиен прием, а наситените мазнини – до под 10%, като те се заменят с ненаситени мастни киселини.


Д-р Господинов посочва още, че атеросклерозата е продължителен процес, върху който влияят множество фактори. Сред тях са храненето и липидният профил, а напредването на заболяването може да доведе до тежки сърдечно-съдови инциденти.


Според сдружението резултатите са аргумент храните да бъдат оценявани според действителния им състав, а не единствено според това дали мазнините в тях са от животински или растителен произход.


„Лабораторните данни показват, че храните трябва да бъдат оценявани според реалния им състав, а не според етикети и предразсъдъци“, посочват от Сдружение „За достъпна и качествена храна“.


От организацията отново уточняват, че изследването не доказва превъзходство на една група храни над друга. То показва единствено, че в конкретно анализираните проби растителните продукти са с многократно по-ниско съдържание на трансмастни киселини в сравнение с изследваните млечни продукти.