Българското производство на плодове и зеленчуци е изправено пред сериозни изпитания, а без целенасочена държавна политика страната рискува да загуби значителна част от родното производство. За това предупреди Цветан Цеков, председател на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“, в предаването „Метроном“ на Радио ФОКУС.


По думите му през последните две-три години ситуацията за земеделските производители остава неблагоприятна, въпреки добрите реколти. Сред основните проблеми са затрудненията при реализацията на продукцията, нарушените вериги на доставка, ролята на прекупвачите и търговците и голямата разлика между цената при производителя и тази, която плаща крайният потребител.


Цеков посочи, че в момента производителите са принудени да продават продукцията си на изключително ниски цени, докато по пазарите и в търговската мрежа същите плодове и зеленчуци достигат до потребителите на многократно по-висока стойност. Именно тази ситуация според него е довела и до протести и случаи на изхвърляне на непродадена продукция.


Като пример той посочи предлагани цени от 25–30 евроцента за домати, около 35 цента за праскови, 30–40 цента за краставици и едва 10 цента за килограм диня. В същото време на пазара крайната цена в някои случаи може да бъде многократно по-висока.


„Това е безобразие“, категоричен е председателят на браншовата камара.


Допълнително притеснение за сектора създава очакваното поскъпване на горивата и торовете. По-високите разходи ще се отразят пряко върху подготовката на следващите реколти и ще поставят производителите под още по-силен финансов натиск.


Според Цеков решението минава през конкретни държавни политики, а не само през заявена подкрепа за земеделието. Той посочи, че в други европейски държави при неблагоприятни климатични условия и суша се прилагат компенсаторни механизми за уязвимите земеделски сектори.


Една от необходимите стъпки е нормативното уреждане на отношенията по цялата верига – от полето до щанда в магазина. Браншът очаква законодателни промени, които ясно да определят ролята на производителите и търговците, да гарантират произхода и качеството на продукцията и да внесат повече прозрачност при ценообразуването.


Друг съществен проблем е слабото коопериране на земеделските стопани. Според Цеков в редица европейски страни именно кооперативите обединяват производителите, дават им възможност да договарят по-добри условия с търговците и големите вериги и създават по-голяма сигурност за реализацията на продукцията.


Към трудностите се прибавя и състоянието на напоителната инфраструктура. По данни, цитирани от председателя на камарата, 95% от напоителните системи в страната не функционират, а едва около 3–4% от земеделските площи се напояват. Това поставя производителите в изключително уязвимо положение, особено в години с продължителни засушавания и високи температури.


Не по-малък е и проблемът с липсата на работна ръка. Производството на плодове и зеленчуци е сред секторите с висока необходимост от ръчен труд, а намирането на достатъчно работници става все по-трудно.


Цеков коментира и идеята за въвеждане на правила за т.нар. „справедливи цени“. Според него отправната точка трябва да бъде реалната себестойност на продукцията – производителят не бива да бъде принуждаван да продава под нея и да работи на загуба. При ясни правила и разумна надценка по веригата крайните цени биха изглеждали по различен начин, смята той.


Председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настоява за дългосрочна стратегия, която едновременно да решава проблемите с напояването, пазарната реализация, кооперирането, работната ръка и отношенията между производители, посредници и търговци.


„Ние ще загубим българското производство и то върви стремглаво надолу“, предупреди Цветан Цеков.


Посланието на бранша е ясно – без реални мерки и правила, които да осигурят възможност на земеделските стопани да произвеждат и продават продукцията си на икономически обосновани цени, все повече български производители могат да се откажат от дейността си. А последиците няма да останат само за земеделието – те ще се усетят и от потребителите чрез все по-голяма зависимост на българския пазар от вносни плодове и зеленчуци.