Резултатите от международното изследване PISA показват натрупани проблеми в българското образование и налагат промяна на образователния модел. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните от PISA 2025.


Изследването оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат придобитите знания и умения в реални ситуации. Данните показват общ спад на резултатите в световен мащаб и в трите ключови области – природни науки, математика и четене.


Българските ученици запазват резултата си по природни науки – 421 точки, колкото и при предишното изследване през 2022 г. По математика обаче резултатът е 405 точки, или с 12 по-малко, а по четене – 387 точки, което представлява спад със 17 точки.


Според образователния министър сред най-сериозните проблеми остават задълбочаващото се образователно неравенство, ниската грамотност сред учениците от уязвими групи и необходимостта от по-силна езикова интеграция на децата, които не говорят български език у дома. Предвижда се и по-ранно проследяване на развитието на децата още от детската градина.


В следващите месеци Министерството на образованието и науката ще предложи серия от мерки, които ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане.


Сред основните промени е намерението за преразглеждане на модела за финансиране на училищата и принципа „парите следват ученика“. Според проф. Вълчев сегашният подход е довел до негативни практики и до задълбочаване на различията между образователните институции. Целта е да бъде създаден модел, който да дава равен шанс за развитие на децата независимо от региона и социалната група, към която принадлежат.


Сред приоритетите са още повишаване на квалификацията на учителите, подобряване на дисциплината в класните стаи и създаване на по-добра среда за качествено обучение. В МОН вече се разработват конкретни мерки за дисциплината в час, като министърът уточни, че няма да се връщат стари методи, но учителите трябва да получат повече възможности да осигурят нормален образователен процес.


Сериозен проблем, отчетен от PISA, е и намаляващата ангажираност на родителите. Данните показват спад от 8%, като България изостава с 11% спрямо средното ниво за страните от ОИСР. 60% от учениците посочват, че техните родители или настойници проявяват интерес към това, което са правили в училище.


Заместник-министърът на образованието д-р Таня Панчева посочи като необходима стъпка и промяна в начина на преподаване – с по-силен акцент върху формирането на практически умения вместо върху наизустяването на знания. Предвижда се и постепенно въвеждане на интегрирани изпити при националните външни оценявания.


PISA отчита и положителни показатели за работата на българските учители. 71% от учениците заявяват, че преподавателят проявява искрен интерес към наученото от тях при средно 69% за ОИСР. 72% посочват, че учителят продължава да обяснява, докато всички разберат, при средно 66% за ОИСР.


На този фон обаче любопитството на учениците и упоритостта им при решаването на по-трудни задачи са намалели с над 11%. 41% от анкетираните се оплакват от безредие по време на учебните часове, а 48% са пропуснали поне един час през двете седмици преди провеждането на теста.


Данните показват и сериозно влияние на дигиталните устройства върху учебния процес. Българските ученици прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екрани за развлечение, докато са в училище – двойно повече от средното за ОИСР. 42% признават, че се разсейват в час заради дигиталните си устройства, а 41% използват изкуствен интелект при изпълнението на училищни задачи.


На този фон прилагането на забрани за мобилни телефони в училищата се е увеличило с 25%.


От МОН предвиждат и широка кампания за подготовка на учениците за задачи от типа на тези в PISA. Целта е не само по-добро представяне в международното изследване, а промяна в начина, по който учениците използват знанията си, анализират информация и решават практически проблеми.