На 28 септември се навършиха 100 години от рождението на известната българска театрална и филмова актриса Вяра Ковачева – име, оставило следа в историята на родната сцена и кино. Тя е родена през 1926 година в Мездра, а житейският ѝ път е история за силата да последваш призванието си, дори когато то те отвежда в съвсем различна посока от предварително начертаната.


Вяра Ковачева е родена на 28 септември 1926 г. в семейството на бежанци от Вардарска Македония. Баща ѝ Кирил (Киро) Ковачев е родом от село Нерези, в историко-географската област Стружки Дримкол. Той е предприемач и търговец, основен съдружник в керамичната фабрика в Мездра, театрален самодеец и благодетелен член на Народно читалище „Просвета“.


След като завършва девическата гимназия във Враца, Вяра Ковачева по настояване на баща си започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Правото обаче не се оказва нейното призвание. Само година по-късно тя напуска университета и, без знанието на родителите си, се записва в актьорската школа към Народния театър „Иван Вазов“, в класа на проф. Кръстю Мирски.


Именно там среща и бъдещия си съпруг – актьора Никола Динев (1926–1975). В средата на 50-те години двамата започват професионалния си път в Театъра на народната армия, днешния Театър „Българска армия“.


Повече от четири десетилетия Вяра Ковачева посвещава на театъра и киното. Сред запомнящите се нейни сценични превъплъщения са Амалия в „Разбойници“ по Фридрих Шилер и Катерина в „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир.


Зрителите я познават и от редица български филми. Тя играе Севда в „Снаха“ (1954), Петровица – една от дъщерите на Йордан Герака, в „Гераците“ (1958), както и Пенка, жената на Стоян, в „Сиромашка радост“ (1958). И трите ленти са дело на режисьора Антон Маринович.


Следват участия във „Веригата“ (1964) на Любомир Шарланджиев, „Последна дума“ (1973) на Бинка Желязкова, „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973) на Любомир Шарланджиев и „Роялът“ (1978) на родения в Мездра режисьор Борислав Пунчев.


Вяра Ковачева се снима и в телевизионната театрална постановка „Човекът от Ла Манча“ (1968), както и в телевизионните филми „Гори, гори, огънче“ (1984), „Грехът на Малтица“ (1985), „Неизчезващите“ (1988) и други.


Животът ѝ остава неразривно свързан с актьорското изкуство и в семейството. От брака си с Никола Динев тя има две деца – дъщеря им Майя Динева, която също избира изкуството и се утвърждава като театрална актриса, сценаристка и писателка, и син – Сава Динев, роден през 1961 г.


Вяра Ковачева умира на 17 август 2004 г. в София.


Паметта за нея и Никола Динев остава жива и извън театралната сцена и филмовия екран. През 2009 г., с решение на Столичния общински съвет, пред дома им в столичния квартал „Изток“ е поставена паметна плоча с имената на двамата актьори.


Сто години след рождението на Вяра Ковачева историята ѝ продължава да впечатлява – момичето от Мездра, което оставя правото, за да последва тайно мечтата си за театъра, успява да превърне тази мечта в професия и да посвети повече от четири десетилетия на българската сцена и кино.


По информация на Мирослав Гетов, Краеведско дружество към НЧ „Просвета 1925“ – Мездра