Средният облагаем доход на завършилите висше образование в България през последните пет години достига 1625 евро. За едно десетилетие възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти, показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 година, представено днес.


През 2016 година средният облагаем доход на младите висшисти е бил 543 евро, а през 2025 година – 1417 евро. Само за последната година увеличението е с над 200 евро, или близо 15 на сто.


При представянето на резултатите министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев подчерта, че все повече млади хора намират бърза професионална реализация след завършване на висшето си образование. По думите му особено положителна е тенденцията за по-добра реализация на специалистите, които продължават обучението си и придобиват по-висока образователна степен.


„Живеем в динамично време, промените са бързи и специалистите трябва да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната“, заяви министър Вълчев.


Данните потвърждават тази зависимост. При завършилите магистърски програми след средно образование 86% работят по специалността си или заемат длъжности, изискващи висше образование. При придобилите магистърска степен след бакалавърска този дял е 69%, а при завършилите само бакалавърска степен – 51%.


Най-добра професионална реализация имат притежателите на докторска степен. При тях 93% работят на позиции, съответстващи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на бакалаврите.


Най-висок среден облагаем доход получават завършилите професионално направление „Военно дело“ – 3747 евро. На второ място са специалистите по „Информатика и компютърни науки“ с 2553 евро. Сред направленията, в които средните доходи надхвърлят 2000 евро, са още „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“.


При отделните университети се наблюдават и значително по-високи възнаграждения. Завършилите магистърски програми по „Администрация и управление“ в Американския университет в България получават средно 5591 евро. Следват възпитаниците на Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в направление „Военно дело“ с 4913 евро. Високи доходи отчитат и завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 4368 евро, и Нов български университет – 4194 евро.


Сред бакалаврите най-високи са доходите на завършилите „Национална сигурност“ в Академията на МВР – 3766 евро, „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет – 3563 евро, и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – 3373 евро.


Рейтинговата система отчита и рекордно висока заетост сред завършилите висше образование. Безработицата при дипломиралите се през последните пет години е малко над 2%, а сред магистрите – около 1%.


Най-ниска безработица, под 1%, се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-високи са стойностите при „Туризъм“ – 3,58%, „Социални дейности“ – 3,34%, „Психология“ – 3,2%, „Педагогика“ – 3,11%, и „Педагогика на обучението по…“ – 2,84%.


Изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев съобщи, че делът на завършилите през последните пет години, които не се осигуряват в България, е намалял от 25% през 2014 година до 13% през 2026 година.


В общите класации по професионални направления Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема първо място в 22 от общо 29 направления, в които участва. Техническият университет – София е първи в 6 от 11 направления, а Медицинският университет – София оглавява класациите и в петте направления, по които предлага обучение.


Софийският университет остава и висшето училище с най-много студенти – 20 205. Следват Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ със 17 005 студенти.


Повишава се и средният успех от дипломата за средно образование на новоприетите студенти. През 2026 година той достига 5,16 – най-високата стойност, отчетена от началото на измерването през 2013 година. Най-висок успех имат първокурсниците в направленията „Медицина“ – 5,72, „Фармация“ – 5,70, „Дентална медицина“ – 5,68, и „Математика“ – 5,65.


За последните десет години делът на чуждестранните студенти в България почти се е удвоил – от 4,7% през 2016 година до близо 9% през 2026 година. Най-голям е техният дял в направление „Медицина“, където 58% от обучаващите се са чужденци. Следват „Дентална медицина“ с 49% и „Ветеринарна медицина“ с 31%.


По думите на Георги Стойчев България е европейски лидер по дела на чуждестранните студенти в медицинското образование. Той обаче подчерта необходимостта страната да привлича повече студенти от чужбина и в други професионални направления. В момента българските висши училища предлагат 114 съвместни програми с чуждестранни образователни институции.


Интересни резултати показва и социологическото проучване за посещаемостта на учебните занятия. Едва 50% от анкетираните студенти смятат, че повечето от колегите им посещават редовно лекциите. При упражненията този дял е значително по-висок – 69%. Същевременно 75% от студентите възприемат присъствието на упражнения като задължително, докато само 48% смятат същото за лекциите.


Проучването показва още, че всеки трети студент в България е първият в семейството си, който получава висше образование. Под 2% от студентите обаче произхождат от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.


Според Георги Стойчев през последното десетилетие се наблюдава и съществено подобрение в международната конкурентоспособност на българските университети. По думите му изследователите във висшите училища създават между два и три пъти повече научни публикации за единица време, като същевременно научното им влияние също е нараснало между два и три пъти.


Рейтинговата система за 2026 година сравнява 51 акредитирани висши училища в България, предлагащи обучение в 52 професионални направления. Оценяването обхваща качеството на обучението, научната дейност, учебната среда, престижа на университетите, социалните условия и реализацията на завършилите на пазара на труда.


Резултатите дават ценна информация както на кандидат-студентите и техните родители при избора на специалност и университет, така и на работодателите и образователните институции за тенденциите в развитието на висшето образование в България.