Предиабетът е състояние, което често остава неразпознато, тъй като може да протича без ясно изразени симптоми. Навременното установяване на риска и малките, но устойчиви промени в начина на живот могат да помогнат за предотвратяване или забавяне на развитието на диабет тип 2.

Това беше основното послание на панелната дискусия „Предиабетът: време за действие“, проведена на 13 ноември, в навечерието на Световния ден на диабета. Събитието беше организирано с подкрепата на Мерк България ЕАД и Българското дружество по ендокринология.

Модератор на дискусията беше доц. Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, а в медицинския панел участваха проф. Цветалина Танкова, доц. Невена Чакърова и доц. Румяна Димова.

Какво представлява предиабетът?

Предиабетът е състояние, при което нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но все още не достигат стойностите, характерни за захарния диабет. Двете му основни форми са нарушената гликемия на гладно и нарушеният глюкозен толеранс.

Мащабът на проблема в световен план е значителен. Според оценки на Международната диабетна федерация през 2024 г. около 635 милиона души на възраст между 20 и 79 години са били с нарушен глюкозен толеранс, а 487 милиона – с нарушена гликемия на гладно. Това представлява съответно около 12% и 9,2% от населението в тази възрастова група. Данните са глобални и не отразяват конкретно разпространението на предиабета в България.

Инсулиновата резистентност и предиабетът не са едно и също

По време на дискусията специалистите обърнаха внимание и на нарастващия интерес към понятието „инсулинова резистентност“, което все по-често се обсъжда в интернет и социалните мрежи.

Макар инсулиновата резистентност и предиабетът да са свързани, те не са взаимозаменяеми понятия. Инсулиновата резистентност означава намалена чувствителност на клетките към действието на инсулина, докато предиабетът се характеризира с повишени стойности на кръвната захар, които все още не достигат диагностичния праг за диабет.

Специалистите подчертават, че информацията в интернет не бива да се използва за самодиагностика. При съмнения или наличие на рискови фактори е необходима консултация с лекар.

Профилактичният преглед е първата стъпка

Един от основните акценти в дискусията беше значението на редовните профилактични прегледи. Здравноосигурените пълнолетни граждани имат право на ежегоден профилактичен преглед при личния си лекар.

За предварителна оценка на риска от развитие на диабет тип 2 може да се използва въпросникът FINDRISK. Той отчита различни рискови фактори и помага да се прецени необходимостта от допълнителни изследвания.

Важно е да се знае, че онлайн тестът не поставя диагноза. При необходимост личният лекар може да назначи изследване на кръвната захар на гладно или други подходящи изследвания.

Малките промени в ежедневието имат значение

Според специалистите превенцията не изисква непременно драстични промени в начина на живот. По-важно е полезните навици да бъдат устойчиви във времето.

Сред основните препоръки са поне 150 минути умерена физическа активност седмично, например бързо ходене, както и по-балансирано хранене с повече зеленчуци, бобови и пълнозърнести продукти. Препоръчва се също ограничаване на подсладените напитки и сладкишите.

Подобни промени могат да допринесат за по-добър контрол на кръвната захар и намаляване на риска от развитие на диабет тип 2.

Основното послание на специалистите е хората да не чакат появата на симптоми, за да обърнат внимание на здравето си. Годишният профилактичен преглед, оценката на индивидуалния риск и навременният разговор с личния лекар са важни стъпки към ранното откриване на нарушенията в обмяната на глюкозата.

Панелната дискусия „Предиабетът: време за действие“ е част от усилията за повишаване на обществената информираност относно метаболитните заболявания и значението на тяхната профилактика.