Българските производители на плодове и зеленчуци са изправени пред сериозни затруднения при реализацията на продукцията си на родния пазар. За нелоялните търговски практики, зависимостта от големите търговски вериги и необходимостта от законодателни промени говориха Светлана Орманова и нашият съгражданин Марк Цеков от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ в ефира на Bulgaria ON AIR.

Един от основните проблеми, които двамата поставиха, е концентрацията на огромна част от пазара в ръцете на големите търговски вериги. Според тях, когато 70–80% от търговията се контролира от големите играчи, отказът на една верига да работи с определен производител на практика може да го лиши от възможността да реализира продукцията си.

„Имаме ли свободен пазар като понятие? Защото ако имаме монополни позиции на по-големи търговци, аз не мога да си представя, че това може да влезе в понятието свободен пазар“, коментира Марк Цеков.

Той разкри част от механизмите, по които се осъществяват отношенията между производителите и търговските вериги. Всяка седмица земеделските стопани изпращат информация за наличните количества, цените и качеството на продукцията си. Част от договарянето обаче се извършва по телефона, преди да бъде оформено официално. В някои случаи търговците просто прекратяват контактите с производителя, без да посочат причина.

Особено показателен е примерът, който Цеков даде за реализацията на българската продукция зад граница. По думите му родни производители ще изнасят плодове и зеленчуци за Германия, докато на българския пазар ще се предлага вносна стока.

„Ние ще изнесем за Германия, а в България ще вкарат чужда продукция“, заяви той.

Този парадокс поставя въпроса защо качествената българска продукция намира реализация на чужди пазари, а достъпът ѝ до големите магазини у нас остава затруднен.

Според Марк Цеков развитието на родното производство не е само икономически въпрос. То има стратегическо значение за продоволствената сигурност на страната и оказва влияние върху цените на вносните стоки.

„Искаме българските продукти във веригите, а не на паркингите“

Светлана Орманова подчерта, че земеделските производители не настояват за гарантирани продажби, а за равнопоставен достъп до пазара.

„Искаме позициониране на такива български продукти във веригите, а не на паркингите“, заяви тя.

Като възможни решения бяха посочени кооперирането на производителите и изграждането на логистични центрове, които да позволят обединяване на количества и по-ефективно снабдяване на големите търговски обекти.

Представителите на браншовата организация настояват и за по-строг контрол върху нелоялните търговски практики, както и за приемането на закон за кооперирането и закон за агрохранителната верига.

Друг сериозен проблем е проследяемостта на произхода на плодовете и зеленчуците. Според Цеков липсата на достатъчна прозрачност по веригата на доставки създава риск потребителите да бъдат подвеждани относно действителния произход на предлаганите продукти.

В тази връзка Светлана Орманова предложи създаването на регистър, чрез който да могат да се съпоставят обработваемите площи, отглежданите култури и количествата продукция, които достигат до пазара.

Земеделските производители са притеснени и от Бюджет 2027

Освен проблемите с реализацията на продукцията, представителите на сектора изразиха сериозни опасения относно предвиденото финансиране за земеделието през следващата година.

По думите на Орманова държавните помощи остават около 230 млн. евро – приблизително на нивото от предходната година, въпреки значителното увеличение на производствените разходи.

В проектобюджета не се вижда и очакваната подкрепа за ликвидността на земеделските стопанства, засегнати от поскъпването на торовете и горивата. Става въпрос за възможност за отпускане на 11 млн. евро от Европейския кризисен резерв и още около 23 млн. евро от националния бюджет.

Марк Цеков допълни, че според представените от него данни европейското финансиране за новия програмен период се очаква да бъде с около 20% по-малко. В същото време разходите за горива, препарати за растителна защита и работна ръка продължават да нарастват.

Представителите на бранша предупредиха, че забавените плащания и недостигът на оборотни средства могат да поставят под въпрос оцеляването на част от земеделските стопанства още през следващия производствен сезон.

Позицията на Цеков и неговите колеги от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ насочва вниманието към един съществен въпрос – как българските производители да получат реален достъп до собствения си пазар и как родната продукция да заеме полагащото ѝ се място на щандовете в големите търговски вериги.