На 6 декември Българската православна църква почита паметта и името на Свети Николай Чудотворец.  
На този ден храмовете се изпълват с християни за тържествената Света Литургия и за преклонение пред иконата с изображението на светеца. Моряците в открито море зоват на помощ Свети Николай, рибарите го молят да напълни мрежите им. чества се още и като ден на банкерите и готвачите.
Символ на празника на Свети Николай Чудотворец, наречен от българите Никулден, е шаранът. На този ден във всеки български дом се приготвя рибник - пълнен с лук и орехи шаран. Това е своеобразно жертвоприношение за светеца-повелител на моретата, реките, езерата и покровител на моряците, рибарите и всички изпаднали в беда.
От незапомнени времена първият улов винаги се принася в жертва на Свети Николай, за да се заслужи покровителството му.
Никулден е предпочитан от българите празник за курбан след преживяно премеждие.
Имен ден празнуват: Никола, Николай, Нина, Николина, Ния.
Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер.
След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава.
Един твърде богат жител на Патара, баща на три дъщери, ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатството, той не можел да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и трите си дъщери. Но с помощта на св. Николай, който скришом нощем му подхвърлил кесия със жълтици, бил спасен. 
По това време Николай управлявал Патарската епархия в отсъствие на чичо си, който бил заминал за Йерусалим.
След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб. По време на пътуването по море той укротил морската буря с молитва и възкресил един моряк, който паднал от върха на корабната мачта.
Подчинявайки се но Божията воля Николай се отправил в Мир, главен град на областта Ликия, без да знае още за какво го предназначава Господ, но готов да изпълни Неговото повеление.
В същото време в Мир избирали архиепископ на мястото на починалия неотдавна епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора си и молели Бог да им подскаже волята Си. По време на молитва на един от епископите се явил мъж, сияещ с неземна светлина и му заповядал същата сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе — казал той — е избраният от Бога, името му е Николай".
Така Николай станал пастир на Мир-Ликийската църква. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му.
В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр.Бари (Италия), където се пазят и досега.