Бъдни вечер е.... В тази свята нощ думите наистина са излишни... защото банално могат да се припомнят от минали години.

Бъдни вечер е... Днес е добре да си спомним за традицията ....

 

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството.

 

Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са седем, девет или дванадесет на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.

Най-често на трапезата присъстват варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.

В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година. Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Според народните обичаи под трапезата се слага слама. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!". Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят.

След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината. След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината - колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата.

На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите - всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи - по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата - горещини.

След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят.