Понякога най-ценните уроци не се преподават в класната стая. Те се случват тихо, без публика и без желание за признание. Именно такава история достигна до редакцията ни чрез наш съгражданин от спортните среди, който всяка сутрин спортува в Градския парк.


Около 5:30 часа, когато градът все още се събужда, той излиза за обичайната си тренировка. И всяка сутрин забелязва една и съща гледка – възрастен мъж, който по време на разходката си събира отпадъци от алеите и тревните площи.


„Виждах го всеки ден. Не веднъж или два пъти, а всяка сутрин. Докато се разхождаше, събираше хартии, фасове и други боклуци, оставени от посетителите на парка. Накрая реших да го заговоря“, разказва той.


Попитал го защо го прави.


Отговорът бил прост и искрен.


Мъжът обяснил, че става рано, защото обича движението и свежия въздух. Разходката в парка му носи удоволствие. А колкото до отпадъците – просто обича чистотата.


„Децата не пазят чистота. Какво да ги правиш, още не са свикнали“, казал той с усмивка и разбиране, без укор и без раздразнение. След това добавил, че не му представлява никаква трудност да вдигне няколко хартии от земята и да ги хвърли в най-близкото кошче.


Тази кратка среща оставила силно впечатление у спортуващия ботевградчанин.


„Запознахме се. Казва се Пешо Моновски. Не съм учил в гимназията и не го познавах лично, но още след няколко минути разговор разбрах, че срещу мен стои изключително интелигентен и достоен човек. Дори си помислих, че учениците му са имали късмета да бъдат обучавани от такъв учител“, споделя той.


Името на Пешо Моновски е добре познато в Ботевград. В продължение на десетилетия той е преподавал математика в ботевградската гимназия и е оставил следа в живота на поколения ученици. Работил е като учител в периода от 1986 до 2010 година, бил е и помощник-директор на учебното заведение.


За своята дългогодишна педагогическа дейност и висок професионализъм е удостоен с почетна грамота на Община Ботевград по повод 100 години гимназиално образование в града.


Но може би най-голямото признание за един учител не са наградите. То е уважението, което оставя след себе си, и примерът, който продължава да дава дори след края на професионалния си път.


„Предполагам, че е бил строг и взискателен преподавател, но също така и истински човек. Убеден съм, че не е учил децата само на математика. Учил ги е на ценности, на отговорност и отношение към обществото. Днес такива хора се срещат все по-рядко. Хора от онази генерация учители, от които и сега има какво да научим“, казва нашият събеседник.


В думите му няма преувеличение. Защото докато мнозина се оплакват от липсата на ред и от безотговорността на другите, един възрастен човек просто взема оставените на земята отпадъци и ги изхвърля. Без шум. Без демонстрация. Без да търси благодарност.


Може би именно в това се крие истинският урок по гражданска отговорност – да направиш нещо добро, защото вярваш, че е правилно.


Ако се разходите рано сутрин в Градския парк, вероятно ще срещнете Пешо Моновски. Човек, който е преподавал математика на поколения ботевградчани и който днес продължава да преподава – този път не от катедрата, а чрез силата на личния пример.