В българския народен календар 21 януари се отрежда за празник на “бабата” (селската акушерка), на децата и на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Tрадицията е бабата да мине по къщите и да окъпе бебета, на които е бабувала. На по-големите деца само умива лицата и ги маже с мед и масло. Трапезата на Бабинден също трябвало да е пълна - пита, баница и кокошка, а обичаят изисквал децата да ближат пепел от лозова пръчка за да не боледуват от бабици (дизинтерия) през годината.
От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерите и гинеколозите. Бабинден честват и бабите.