Бившият сараф и доктор по икономика Александър Александров съсипа и източи 11 перли на родната икономика. Той обаче успя да направи сериозни поразии и в спорта. Мнозина сравняват шефа на инвестиционен фонд "Развитие" Александров с друг подражател на Остап Бендер - гробокопача на ЦСКА Александър Томов. Много преди Лупи да стъпи на "Армията", неговият адаш се опита за заличи друг славен клуб.

Александър Александров се захваща със столичния Академик през март 1998 г. Той става президент на клуба, а футболистите играят с надписи "Развитие" на фланелките си. Александров поема отбора в "Б" група с гръмкото обещание да го вкара в елита. Естествено, това не се случва, а по-късно всички разбират, че думите му са били абсолютна лъжа. Въпреки че тогава в състава играят доста доказани майстори, които по-късно блестят с други отбори в "А" група. В началото за Академик ритат бившите национали Петър Петров, Калин Банков, а след това Иван Пасков, Иван Миланов-Блъфа, Иван Димитров, Георги Шейтанов, Петър Пенев-Чешита, Ивайло Йотов-Кемпеса. Но резултатите са едно четвърто и едно пето място във втория ешелон.


Малцината фенове на Академик обаче помнят най-вече срама, който браха насред столицата след срещите с Металург и Черноморец. Седмици по-рано се говореше, че мачовете ще завършат с победи на гостите, но десетките камери и журналисти не смутиха "студентите", които безцеремонно полегнаха.


Само Александров знае на каква цена са били спазарени мачовете твърдят бивши играчи на тима.


Месеци преди да остави Академик, Александров прибира парите от най-шумния трансфер на "студентите". Голмайсторът Иван Пасков, който сега играе в Локо (Сф), е продаден на ЦСКА за 100 000 лева. Вместо в касата на клуба обаче парите отиват в джоба на шефа на "Развитие". Но това не е достатъчно на нашенския Остап Бендер и той обявява тотална разпродажба. Пуска за жълти стотинки всички играчи, към които има интерес. За някои сигурно не е ясно защо се захваща с Академик, но спортните хора знаят, че клубът е апетитна хапка най-вече заради материалната си база. Затова и Александров се нарежда на опашката. Не успява обаче да сложи ръка върху обектите и това е главната причина да се откаже. Опитите да се придобие контрол върху базата водят до много спорове около собствеността върху марката на Академик (София). За известен период съществуват няколко "Академик"-а, всеки от които претендира да е истинският - Академик, Академик-1, Академик 1947, АФК Академик. И сред виновниците за тази каша е именно шефът на "Развитие". Със същите намерения Александров бе на крачка да купи акциите на Академик (Свищов) през 2003 г., но работата се разсъхна. За което местните фенове трябва със сигурност да дават курбан и досега.


Година след като заряза Академик, Александров получава покана да оглави комисията за детско-юношески футбол в БФС. Предложението идва от неговия близък приятел Иван Вуцов, който по онова време е изпълнителен директор на футболната централа.
Александров заема престижния пост до 2001 г. без да се запомни с нищо. Изненадващо през 2006 г. отново става председател на същата комисия, а на последния конгрес е понижен в заместник на Емил Костадинов.


През есента на 2005 г. Александров решава да смени спортовете. След фиаското във футбола комбинаторът решава да гради имидж покрай баскетбола. И то на гърба на един от грандовете в първенството - Левски. Управляваната от него корпорация "Развитие" представя 3-годишна програма за менажиране на клуба. Звучи помпозно и внушително, но още в първата му изява пред медиите става ясно, че бизнесменът няма намерение да прави сериозни инвестиции. Той обяснява как финансовата стабилност на Левски ще бъде осигурена чрез създаването на ново акционерно дружество. В което трябва да бъдат привлечени още мастити инвеститори. В същия момент обаче признава, че бюджетът на тима няма да се увеличава. Вади все пак някой лев за представителния отбор, за да не стане съвсем за смях.


Всеки негов разход е придружен с въпроси от рода "Не може ли този да не пътува?" или "Трябва ли сега да ядат?", спомнят си бивши състезатели. Накрая, естествено, тайният му план лъсва наяве. Александров иска 100 процента от акциите на клуба, детско-юношеската школа и... 14-те стаи над баскетболната зала на "Герена", без каквито и да е гаранции за издръжка от негова страна. Логично получава категоричен отказ и следва неизбежната раздяла. Това се случва само три-четири месеца след фанфарната му поява в тима. Александров обаче си опекъл работата с железни договори, според които се оказва, че БК Левски му дължи пари. И то доста, защото всеки вкаран от него лев е под формата на кредит. Задава се апокалипсис за популярния клуб. В крайна сметка се намират 4-5 фирми, които помагат на тима да изчисти задълженията си към Александров и да се освободи от него. "От такъв човек бягай през девет земи в десета и не се обръщай назад", казва по случая човек с висок пост в управата на баскетболния тим.


Близо три години по-късно шефът на "Развитие" проявява уникална наглост. През октомври 2008 г. се среща с шефовете на клуба и им обяснява, че са му останали екипи от времето, когато за кратко се водеше спонсор. Без съгласието на ръководството Александров прави показна PR акция. Кани медиите и се появява пред отбора в зала "Христо Ботев". Раздава на играчите старите потници и започва да говори за ново сътрудничество. В момента, в който си тръгва, става ясно, че всичко е евтина реклама, защото той няма никакво намерение отново да вади пари, а и в клуба нито знаят за подобно нещо, нито искат да имат нещо общо с него.


Преди година Александров получава няколко писма от фенове на ЦСКА да помогне на баскетболния клуб на "червените". "Спортният меценат" обаче ги захвърля всичките в кошчето си за боклук.


Все пак любимото упражнение на неуспелия финансист е събирането, а не изваждането.
Екип на "Стандарт"