Липсват доказателства за злоупотреба с господстващо положение на пазара на горивата – това установи Комисията за защита на конкуренцията. КЗК е установила още:
Средните продажни цени на автомобилните горива са по-ниски от същите в страните членки на ЕС. Например, нетните цени на едро за 1000 л (без акциз и ДДС) дизелово гориво са най-ниски в България за 2008 г., спрямо всички нови страни членки. Изключение прави седмицата от 25 февруари и 19 май, където цената е по-висока от тази в Словения. В края на периода цената на едро в България достига равнището и се изравнява с цените в останалите страни. При сравняване на цените на едро на горивата в България със средните цени в Европа 15 и Европа 27, отново се потвърждава извода, че цените в България са най-ниски за изследвания период, като разликата се движи от 100 до 200 евро на 1000 литра спрямо средните цени.
Значително влияние, 40-50 % върху размера на цените, оказва стойността на акциза и ДДС. Стойностите на акциза и ДДС за България са по-високи от тези в редица страни, като например Кипър, Гърция, Испания, Литва, Латвия и др.
Пазарът на дребно е с ясно очертана олигополна структура. Първите четири предприятия Лукойл България, Петрол, ОМВ и Шел притежават общ пазарен дял над 80 % както на база приходи от продажби, така и на база брой бензиностанции.
Пазарът се характеризира с ценова прозрачност, уеднаквени цени на дребно и сходна динамика на цените за изследвания период.
Рязкото покачване на цените на дизела и бензина през изследвания период е в паралел с ръста на цените на суровия петрол.
От анализа на цените на дребно на основните вериги бензиностанции се установи сходство на цените и еднакъв тренд на изменение на цената за периода. Следвайки практиката на Европейската Комисия и Съда на Европейската Общност, КЗК прие, че наличието на ценови паралелизъм на пазара на горива на дребно, с изразена олигополна структура, не е достатъчно доказателство, за да се установи наличие на картелно споразумение на пазара. Писмени или други косвени доказателства за осъществени срещи, договорки и споразумения за поддържане на еднакви цени не бяха открити или представени от нито един участник на пазара или заинтересована страна.
Своето заключение за липса на доказателства за злоупотреба с господстващо положение Комисията направи след като оцени разликата между производствената стойност и продажната цена на отделните видове автомобилни горива, произвеждани от рафинерията. Според показателите маржът на печалба на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД за периода 2005 г. – м. май 2008 г. не е необосновано висок по смисъла на чл. 18 от ЗЗК (отм.).
Комисията също така отчете технологията на верижно свързаното производство на автомобилните горива и относително неизменното съотношение между различните видове горива, които се получават при преработката на единица суровина (суров петрол).
КЗК наред с това анализира механизма на определяне продажната цена на автомобилните горива, използван от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и установи, че цените, по които рафинерията продава продуктите си, се определят на база международните котировки на Platt's European MarketScan. Бюлетинът Platt’s European MarketScan се изготвя и публикува от компанията McGraw-Hill Company чрез усредняване на стойностите на изтъргуваните за конкретния ден горива. От бюлетина е видно, че ценовата динамика на готовата продукция на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД следва динамиката на цените на международните пазари.
Комисията оцени компонентите формиращи цената, по която „Лукойл България” ЕООД продава автомобилните горива в страната - цената на закупуване, транспортните разходи, оперативните разходи и печалбата.
КЗК извърши проучването си по сигнали, които съдържаха твърдения, че цените на горивата в България са по- високи от страните членки на ЕС, а цените на дребно на бензиностанциите са еднакви, което е следствие на картелни споразумения на пазара на горива.