Във волейбола пирамидата си намери връх, в баскетбола върхът си търси основа

 

В спорта резултатът се приема като абсолютна мярка. Твърде често обаче не е. Три разнопосочни примера от последната седмица:
1. Златният медал на Детелин Далаклиев по никакъв начин не променя нокаута, в който се намира българският бокс. Дидо успя въпреки системата, а не поради нея.
2. Третото място на волейболистите е много хубаво нещо, но не е най-важното. По-важен е пътят, по който е тръгнал националният отбор. Защото бронзови медали сме имали и преди, но ситуацията е напомняла на тази в бокса.
3. От една страна, Пини Гершон е голям треньор. От друга - националният отбор по баскетбол няма никаква полза от него.
И с Пини, и без Пини българският баскетбол е тъжна гледка.
Каза го и Гершон: "Тук строите пирамида без основа".

 

  "Уцелихме и посоката, и направлението. От инженерна гледна точка това са различни неща", заяви след европейското първенство по волейбол в Турция президентът на федерацията по волейбол инж. Данчо Лазаров. Не е нужно да си учил висша математика, за да разбереш, че този път най-успешният колективен спорт наистина уцели десeтката.


Резлутати имаше и преди идването на Пранди. Но волейбол нямаше. Като начин на мислене и система на игра през последните години ни изпревариха отбори без традиции като Франция и Испания. Във волейбола има две школи, които някои наричат класическа и модерна, други ретро и метро, трети романтична и практична. До миналата година България и Русия бяха флагманите на т.нар. класически волейбол .

Казано по-простичко - нашите забиваха силно и на празно, а успехът беше резултат на индивидуалното майсторство. До един момент можеше така, но дойде новото време. А ние останахме извън времето. Промяната на курса стана задължителна. Това се видя най-ясно на олимпийските игри в Пекин през 2008, когато българският национален отбор девалвира - и спортно-технически, и тактически, а ако щете, и морално заради тъпата афера с тестостерона.


Трябваше да се реже месо. И тъй като в хирургията чувствата са противопоказни, БФВ покани треньор от чужбина. Само чужденец можеше да проведе операцията "Пълна промяна".
И безскрупулно да отстрани от тима фигура с тежест и заслуги като Пламен Константинов.


Силвано Пранди първо разчисти терена, а после започна да налага младите. Пет месеца след идването на италианеца актуалните звезди са Виктор Йосифов от Омуртаг и Цветан Соколов от с. Ресилово.
Новото време произведе своите нови герои


Наесен петима национали ще играят в Италия. Това също работи за националния тим. Въпреки кризата, в която се намира скуадра адзура, Серия А1 си остава най-елитната волейболна сцена.
Епизод II от "Пълна промяна" ще гледаме следващото лято на световното първенство в Италия. Ако всичко върви по план, кулминацията трябва да настъпи на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Няма нужда да хвърляме боб. Този отбор и този треньор имат бъдеще.


За съжаление това, което Пранди направи във волейбола, не се удаде на Пини Гершон в баскетбола. И причината не е в Гершон. Израелецът е отличен треньор, със солидна биография и безценен опит. За него обаче България не е правилното място. Може би констатацията ще засегне някои крайни патриоти, но на Евро'09 в Полша истината крещеше - между качествата на треньора и качеството на отбора няма съответствие.


Затова от присъствието на Гершон полза няма. Все едно
Михаел Шумахер да стане шофьор на автобус
в градския транспорт. За какво ни е? Какъв е изводът?


Волейболът имаше всичко, но нямаше треньор. Взеха Пранди и работата стана.


Баскетболът нямаше нищо, но си намери треньор. Взеха Гершон и стана една работа, не е за приказване...


Проблемът е, че никой в България не произвежда баскетбол. В най-голяма степен това се отнася за Лукойл Академик и Левски, където купуването на второразредни американци е клубно верую. Имат пари, харчат ги, както им харесва. Но от това националният отбор не печели. Печелят някакви момчета от Бронкс.


Затова моделът във волейбола има смисъл, а експериментите в баскетбола са безсмислени. Макар че на пръв поглед става дума за едно и също нещо - да си вземеш треньор от чужбина.


Катерина Манолова