Българскят баскетбол кара на мускули и американци

Кажете нещо оптимистично за българския баскетбол. С този услужлив подход коментаторите на БНТ на европейското първенство за мъже в Полша приканваха своите събеседници да си затворят очите за истината. Със същия успех можеха да ги накарат да преброят крокодилите в езерото Ариана. Ами как да ги преброят, когато там няма крокодили?


Така стоят нещата и с оптимистичната теория за българския баскетбол. Някакви хора си говорят напудрено в ефир, защото федерацията е организирала аванта за журналистите. Идеята за чартъра е като малкия рушвет - обижда и двете страни, но това е друга тема. Две седмици след Евро 2009 думата е за баскетбола.
В Полша нашите останаха последни от 16-те участници. Класирането е реално, всичко друго би било несправедливо. Мястото на опашката обаче не е толкова страшно. По-страшно е, че в баскетбола си обуват панталоните през главата. Сбъркана е цялата система. "Строите пирамида без основа", каза евреинът Пини Гершон, който понякога нарича нещата с истинските им имена. И добави: "Всичко е проблем, тук дори няма високи играчи".


Селекцията


Разбира се, високи момчета има, но те отиват във волейбола. Там има перспектива. Ако тренират усърдно, един ден могат да станат като Матей Казийски и да печелят по 1 млн. евро на сезон. Затова родителите сами ги водят в залата за волейбол. В баскетбола ще си загубят времето. Вижте 212-сантиметровия Бойко Младенов и не питайте защо. Неговият проблем със сигурност не е в ръста.
Оказва се, че баскетболът губи състезанието още на старта.
Със затварянето на ученическите спортни школи бе затворен и пътят към залите. Няма селекция, няма естествен подбор, няма треньори с мотивация и квалификация. Оттук започва всичко.


Работата с децата


"В детско-юношеските школи у нас двама треньори отговарят за четири възрастови групи - разказва Любомир Минчев, член на Треньорския съвет към БФБаскетбол. - Представете си, ако трябва да правят по две тренировки на ден с всяка възраст - това означава по 4 занимания на човек. Няма треньор, който да се справи. Затова колегите сливат групите и се получава като в килийните училища - третокласници и шестокласници работят заедно."
За съжаление това не е всичко. Цифрите очертават и по-неприятни тенденции. В българските клубове децата тренират по 5 часа седмично. В Турция, Сърбия и Македония обемът стига до 5 часа на ден. Защо се учудваме тогава, че на европейското мъжките отбори на съседите бяха 5 пъти по-добри от нашия?


Треньорите


Знаете ли къде е станал треньор големият Иван Гълъбов, извел женския национален тим до бронзовите медали на олимпийските игри в Монреал през 1976 г. и до сребърните в Москва'80? Отговорът е малко неочакван - във влака. Гълъбов редовно пътувал от Своге до София и учел английски език в купето.
Като възпитаник на Френския колеж в Пловдив знаел езика на Волтер и Балзак, но искал да научи и езика на Шекспир, за да чете книгите на легендарните треньори от НБА Ред Ауербах и Джак Рамзи. Днес треньорите не учат чужди езици, работят по остаряла методика и нощем карат такси, за да хранят семействата си. Може би затова Пини Гершон беше посрещнат като месия. Но ние сме си такъв народ - затваряме очи пред планината с проблеми и чакаме някой да ни оправи. За 800 дни или за 8 месеца, важното е да обещае. Колкото по-невъзможна изглежда мисията, толкова повече ни се иска да стане.


Базата


Проблемът с базата е досаден, но го има и ще го има, защото да построиш зала не е като да боднеш връзка праз в пясъка.
В баскетболния салон на стадион "Георги Аспарухов" прозорците са изпочупени, "Българска армия" е пълна разруха, а на "Академик" мазилката пада върху главите на баскетболистите. Кой родител ще си пусне детето да тренира при такива условия? Към това прибавяме задължителната липса на топла вода и елементарна хигиена. Тренировъчни екипи? Какво говорите! За повечето клубове дори официалните потници са проблем.
При съседите този проблем не съществува. Турция и Гърция са държави със значително по-голям потенциал от нашия, тях не ги закачаме. Но Сърбия, след 10 години война, има какво да покаже. За 20-хилядната "Београдска арена" са чували всички, но за новата тренировъчна зала в Пирот може би не са. Откриха я преди 2 години, с 1000 места - грее и свети. Говорим за т.нар. Западни покрайнини, най-бедния и изостанал район на територията на Сърбия.


Какво да се прави


Не е нужно да откриваме Америка втори път. Достатъчно е да вземем сръбската система. Съседите имат най-добрата школа за работа с деца. Разполагат с достатъчно подготвени треньори, дори езикова бариера не съществува.
Те знаят какво да се тренира, как и колко. В методиката нещата опират до тези три въпроса.
Когато стана президент на федерацията, Михаил Михов обеща точно това - да доведе сърбин за шеф на детско-юношеското направление и градежът да започне отдолу. Вместо това дойде Пини Гершон, който потвърди максимата, че ако нямаш торта, не ти трябва черешка. По същата причина на клубовете не им трябват американци. Защото те не създават баскетбол и не развиват баскетбол. Американците помагат да се спечели някой мач в Балканската лига. В повечето случаи с годишната заплата на един от тях може да се издържа цял детски отбор.
Но това трябва да го проумеят клубовете. Ако го направят, след 10 години кошът на българския баскетбол няма да е толкова прокъсан. Ако не искат, белите окончателно ще престанат да скачат.

Катерина Манолова