На 26 октомври Българската православна църква чества Димитровден. Почита се паметта на Свети Димитър Солунски. Предполага се, че е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Затова често е наричан Св. вмчк Димитър Солунски.

В иконографията Св. Димитрий най-често е изобразен като светец-воин, който пронизва с копие или меч скорпион. След 16 век, заедно с други светци-воини, той е представен като един от конниците на апокалипсиса - язди червен кон. В тези изображения Св. Димитрий убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец, или турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.
За покровителството на светеца си съперничат гърци, българи, сърби, руси.

Народният култ го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги.
Според народните предания, от този ден започва зимният период. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около този християнски празник е една от най-големите Задушници.

На този ден празнуват много именници, които носят името на светеца. На Димитровден своя професионален празник отбелязват строители, архитекти, проектанти, строителни иженери и всички работещи в сферата на строителството.