15 високотехнологични болници ще церят хората с тежки и сложни заболявания. Това предвижда здравната реформа, която кабинетът подготвя. Лечебниците ще обслужват населението на шест района - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен, в които влизат сегашните 28 области. В момента не във всеки от тези региони има подобна лечебница. Критериите, по които ще се подбират тези лечебни заведения, са броят на пациентите, специалистите в съответната болница, както и състоянието на пътищата. В реконструкцията министерството ще се съобрази и с необходимостта от хайтек медицински дейности в рамките на еврорегиона.

Новият план на здравното министерство предвижда у нас да има три вида болници, които ще отговарят на три различни нива на медицински услуги. Лечебниците в общините с население между 20 000 и 40 000 души ще трябва да са в състояние да обслужват поне 3 медицински специалности - вътрешни болести, неврология и детски болести. Областните лечебни заведения пък ще бъдат модернизирани и ще предлагат качествено лечение по всички терапевтични и хирургични специалности. Те ще обслужват градове с население от 150 000 до 300 000. Идеята е пациентите да стигат до тях в рамките на 30-60 минути.
Тъй като някои от сега съществуващите болници ще бъдат преустроени в хосписи, целта на рeформата е да се осигури адекватна помощ и специализиран транспорт до най-близката лечебница. Затова ще се укрепи Бърза помощ, която вече ще се нарича Спешна помощ. 30 млн. лв. ще се налеят в това звено на здравната система, гарантират от МЗ. С част от тях ще се купят нови линейки, а с другите ще се увеличат с 10% заплатите на лекарите.

Болниците трябва да предлагат лек за всякакви болежки 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Специализираните кабинети няма да удрят кепенците в 19 часа, а ще приемат и в малките часове. Така за пациентите по тъмни доби ще дежурят поне кардиолог, уролог, педиатър и хирург. Това предвижда проектът за здравна реформа, която трябва да стартира веднага след Нова година. Критериите към болниците са завишени, за да отговарят на европейските изисквания. Тези, които не осигурят достатъчно лекари и апаратура, няма да получат финансиране. Така системата ще пресее колко лечебници да останат да работят.
Липсата на хосписи и места за долекуване води пък до нерегламентиран прием в болниците.
Този проблем ще се реши с отварянето на девет пътеки за долекуване, смятат от здравното министерство. Сега, за да оправдаят по-дългия престой на пациенти, здравните заведения се принуждават да им "пришиват" други диагнози.

Българският лекарски съюз обаче няма да участва в реформата. Това стана ясно вчера от декларация на съюза, адресирана до премиера Бойко Борисов, председателя на Комисията по здравеопазване Лъчезар Иванов и министъра на здравеопазването Божидар Нанев. Докторите смятат, че в момента "няма ясна стратегия, а хаос". Министър Нанев заявява един модел на реформа, а само след десет дена д-р Лъчезар Иванов предлага съвсем друг модел, коментира главният секретар на браншовата организация д-р Димитър Ленков. Според шефа на БЛС д-р Цветан Райчинов пък в момента се случвали "откровено лобистки неща в здравеопазването". Аз не съм министър на лекарския съюз, а на правителството и моята цел е да търся баланс на интересите на всички обществени групи, без да пренебрегвам когото и да било, отвърна начаса д-р Нанев.