Системата спасява от хирургическа намеса и импланти, като се "учи" да превежда казаното, възпроизвеждайки го на малък говорител


Tехнологиите сами по себе си са предизвикателна материя, но често пъти е много по-важно какво правят те за обикновения, ежедневен живот на хората, отколкото какво са постигнали производителите в лабораторни условия.

Ето, че учени от университета Витватерсранд в Йоханесбург, ЮАР, почти са готови с разработката на нов модел изкуствен ларинкс, който няма да стряска хората с онзи металически, кибернетичен “глас”, характерен за сега действащите устройства.

Системата проследява контакта между езика и небцето, за да “разбере” коя дума се опитва да произнесе човекът, и използва речеви синтезатор, за да възпроизведе звука.

Устройството, което медиците са създали, е предназначено за хора, при които ларинксът е бил премахнат поради зболяване от рак или други сходни медицински причини. Десетилетия наред техният единствен избор за речево общуване с околните се свежда до студен, "стържещ" и "ламаринен" глас.

Технологията използва измервателна система, която се монтира на небцето. 118 сензора за допир регистрират какво се случва около нея. Подобно на горно “чене”, тя се слага в устата, прилепва към небцето, а след това думите се произнасят по нормалния начин.

Системата се “учи” да превежда казаното, възпроизвеждайки го на малък говорител, който може да се носи в джобчето на ризата.

За момента учените са тренирали системата с 50 често срещани думи на английски език. Всяка произнесена дума се конвертира в двоичен формат и се вписва в база данни. След това, когато човек говори, сензорите регистритат последователността от контакти между езика и небцето и сравняват с базата данни, за да идентифицират правилната дума.

Екипът от Йоханесбург твърдо вярва, че този метод е по-добър от досегашните, защото не се налага хирургическа намеса за монтиране на импланти.