Рождество Христово (Коледа) е един от най-светлите християнски празници. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека.
Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, Го сложили да легне в яслите, в които се дава сено на животните.
Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).
След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.
До IV в. църквата не празнува Рождество на точно определена дата. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. Денят 25 декември е избран, защото съвпада с периода на зимното слънцестоене, което езичниците отбелязвали с пищни празненства. Дори другото име на празника – Коледа е с езически произход. Коледа е божество, символизиращо слънцето, което носи радост и плодородие. Смята се, че именно то осигурява хубаво време, добра реколта, грижи се за семейното щастие. В съзнанието на народа се смесват образът на Спасителя с този на добрия Коледа и езическите ритуали се преплитат с религиозната символика.
В навечерието на Коледа се празнува Бъдни вечер, последният ден от великите пости. Тогава цялото семейство се събира на празнична трапеза. Това е единственото хранене за деня. На масата се сяда при изгряването на първата звезда, обикновено към 18-19 ч. Всички ястия се слагат наведнъж, за да не се става от масата, в огнището се запалва бъдникът (крушов или дъбов пън) и стопанинът прекадява трапезата с тамян. Броят на ястията е нечетен – седем, девет или единайсет, като трябва да има от всичко, което се произвежда в стопанството (в Русия и Украйна - също  православни страни, броят на ястията е дванадесет, според броя на учениците на Иисус Христос).
Вечерята започва с обредния хляб, наречен бъдник, боговица, богова пита или вечерна. Той е кръгъл по форма и върху него има украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици. В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината. Първия залък от хляба е за Богородица, а момите, които искат да разберат, за кого ще се омъжат, слагат парче хляб под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Следват вареното жито, чорбата от зрял фасул, приготвена без мазнини, пълнените чушки (с фасул или ориз), сармите – лозови или зелеви, зелниците с праз или кисело зеле, тиквеник. Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошав. Добре е на трапезата да има и мед, орехи, чесън (за да предпазва от нечисти сили) и плодове.
От масата всички стават заедно, за да изкласи хубаво жито. В полунощ тръгват коледарите, които до сутринта обикалят по домовете. Коледарите пеят песни с пожелание за семейно щастие и благополучие. Тях ги даряват с коледарски краваи, пари, месо, брашно, вино, сланина, боб и др. Коледуването завършва с обща трапеза на участниците в ритуала.
На следващия ден се коли прасето и с това идва краят на постите. На коледната трапеза има ястия от свинско месо, домашни колбаси, патица, пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши. След четиридесетдневните пости започва голямото ядене.
При католиците и протестантите Рождество е най-любимият, най-красивият и най-чаканият празник. Много от ястията се приготвят само и единствено за този ден, затова домакините се стараят всичко да се получи както трябва и започват подготовката за празника няколко месеца по-рано. Във всяка страна си има празничен специалитет.
В Австрия на коледната трапеза се сервира задушен шаран със сос от бира, хляб с джинжифил и понички с крем и карамелено-кайсиев сос. Froliche Weihnachten!
В Англия сервират греяно вино, тарталети със сладко от сушени плодове и коледен пудинг, украсен с клонче имел, символ на трънения венец на Христос. Merry Christmas!
В Германия на Коледа се консумират огромен брой сладкиши – бисквити с джинджифил и подправки, торти във формата на елха или коледна звезда, сладки с марципан и Щолен – великолепен коледен кейк. Froehliche Weinachten!
В Холандия традиционно се поднасят oliebollen (маслени топченца), които представляват малки топчета от тесто със стафиди, изпържени с масло и поръсени със захар. Vrolijk Kerstfeest!
В Дания се яде гъска, шунка и маринована херинга, а за десерт се поднася оризов пудинг. Glaedelig Ju!
В Испания по традиция хапват печена и пълнена с лимони риба, а за десерт turron, сладкиш, който наподобява нуга, направен от бадеми и мед. iFeliz Navidad!
Италианците на Коледа обичат да си угаждат с Cotenchino, пресен свински колбас, поднесен с леща, а за десерт – коледния козунак Панетоне със сушени плодове или захаросани кори. Buon Natale!
Във Франция се сервират морски дарове, печена гъска, и коледно руло Пънче – класически коледен десерт. Joyeux Noel!
В Полша на празнината трапеза се сервират дванадесет ястия, като задължителни са шаранът - символ на семейното благополучие и makowiec - кекс с маково семе, стафиди, бадеми и мед. Wesolych Swiat Bozego Narodzenia!
В Чехия също се приготвя шаран, дори по четири начина: пържен, печен със сушени сини сливи, желиран и на супа. Десертът е kolaches, сладки рулца с пълнеж от мак, сушени плодове и извара. Prejeme Vam Vesele Vanoce a stastny Novy Rok!
В Словакия трапезата на Рождество започва с oplatky – вафли, намазани с мед и греяно вино. Sretan Bozic or Vesele vianoce!
В Норвегия на този ден се приготвя риба треска, ароматни бисквитки и специален пунш glogg. God Jul!
В Мексико на децата им подаряват картонени животинки, напълнени с бонбони. На места се правят bucuelos – анасонови бисквитки, които се сервират със сироп в глинени чинийки. След като се изядат бисквитките, чинийките се чупят за щастие. iFeliz Navidad!
В Армения се приготвя сладък ориз със сушени плодове и ядки, задължително се поднася риба (по традиция пъстърва) и се пекат малки козуначета, като в едно от тях се слага монета за късмет. На когото му се падне, той ще е късметлията през следващата година. Пие се сладко вино от нар или се вари полусухо вино с подправки и захар. Shenoraavor Nor Dari yev Pari Gaghand!
В Естония традиционните ястия за празника са задушено кисело зеле с кървавица, салата от тиква и пипаркоок – бисквитки с глазура. Haid joule ja head uut aastat!