До един-два месеца килограм бял хляб у нас може да достигне 1,6-2,0 лв., пише в новия си брой столичният вестник "Фактор". В момента цената му е 1,3-1,4 лв. за килограм и се увеличава по-бавно отколкото тази на суровините.

На този етап разликата се поема от производителите, които калкулират много пъти по-ниска печалба от търговците, обяснява в обширен материал на страниците на вестника Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите.

Според него хлебарите не могат да следват със същото темпо ръста при цената на зърното, защото сивият сектор при тях е много голям. Но увеличението е неизбежно, защото поскъпва не само брашното, но и горивата, трудът, кредитите.

Идва и моментът, когато повечето фирми започват масово да връщат заемите за модернизацията си, което също ще се калкулира в крайната цена. Все пак цената се задържа благодарение и на това, че много от играчите в сектора са затворили цикъла на производство.

При големия сив сектор това помага, пояснява Георги Попов, но в бъдеще безспорно ще се върви към специализация и по-неефективните дейности ще се закриват или продават.

Независимо от всичко, по данни на асоциацията, цената на хляба у нас е близо 4 пъти по-ниска от тази в Гърция, по-ниска е и от тази в Румъния, а след последните корекции в Македония - и от стойността на насъщния в югозападната ни съседка.

За сметка на това цената на хлебното зърно не се различава от тази в страните от региона, когато в нея се калкулират и транспортните разходи. Според браншовика тя е 500-520 лв. за тон без ДДС с уточнението, че сделки на по-ниска цена се правят само при нужда от свежи пари.

Цената на бялото брашно тип 500 на едро с ДДС сега е 850-900 лв. за тон и вероятно ще расте, за да се впише във формулата 1:2:4, която е правилото във веригата зърно-брашно-хляб. Според Георги Попов предварително огласената информация, че у нас тази есен са засети само около 8 млн. дка, може да се окаже спекулативна, но ако се потвърди, напрежението от тази година ще се повтори и през 2008 г.

В момента зърнопроизводителите и без това протестират, защото компенсациите за провалените им посеви се забавят, а национално доплащане към европейските субсидии за площ не се предвижда в бюджета за 2008 г. Такова доплащане няма и през текущата година, а това ги поставя в неравностойна позиция спрямо колегите им в Евросъюза.