При всички положения преди влизането ни в Европейския съюз цените на хляба бяха около 20 % от цените на хляба в Европейския съюз (ЕС). Сега предполагам, че сме достигнали 35 - 40% от цените на хляба в страните на ЕС.

Това каза за агенция Фокус Борис Инчев, председател на Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари (БКИХС). Той обясни, че като цяло първата година от членството на страната ни в Европейската общност не е била добра за производителите на хляб.

"Надеждите ни, че ще има някакви възможности да се ползват европейски фондове, са напразни. Проблеми има с това, че сред големите производители, едва ли някои от тях се стремят да направят големи инвестиции със собствени средства. Тези инвестиции искат и време, за да бъдат реализирани", посочи Инчев.

"Общата тенденция е към поскъпване на тестените изделия, тъй като оценката като средна цена от европейските цени, е доста под обикновения и нормален процент в България в другите страни", заяви Инчев.

Той обясни, че основните видове хляб ще продължат да поскъпват, но, по думите му, на базата на жестоката конкуренция в България, не кой знае колко. "Тези картини, които колегите даваха за цена от два лева за килограм хляб, не се сбъднаха и не могат току така да се сбъднат", посочи Инчев.

Цената на хляба най-силно зависи от съставляващите я продукти - брашно, енергоносители, работна сила, обясни той. Независимо от всичко, цената на хляба няма да достигне супер високите нива, които колегите прогнозираха, смята Инчев.

"Средната цена на хляба засега е 1,30 лв. за килограм, която е най-ниска в ЕС, почти без аналог", посочи Инчев. Той направи сравнение с цените в Европейския съюз, които започват от цени от 1,20 евро и се стигне от цени от 3 - 4 евро за по-скъпите хлябове.

"Първата причина за увеличаването на цената на хляба е увеличението цената на зърното на световните пазари. Миналата седмица имаше поредно увеличение от 12 -13 долара на цената за един тон зърно. Стигнаха котировки, които не са виждани никога.

Оттам нататък цената на брашното се вдигна страшно много", коментира Инчев. "Увеличаването на работната сила, в повечето големи фирми също е фактор за повишаването на цената на хляба. Третият фактор е увеличението на цените на енергоносителите.

Това са обективните фактори. Увеличението на цената на хляба обаче е доста по-малко от увеличението на цената на зърното. Това от една страна се дължи и на много високата конкуренция", обясни Инчев.

Той каза още, че в останалите видове хранителни продукти картината е доста по-различна и посочи другите видовете хранителни продукти, чиито цени са 70 - 80% от средните европейски цени.

"Голяма измислица е, че цените на хранителните продукти у нас са по-скъпи от тези в Европейската общност, това не е вярно. Цените са по-ниски, но не са толкова по-ниски, колкото са по-ниски доходите", посочи Инчев. Той поясни, че хлябът, който купуваме, е качествен на българския пазар.

"Нека никой не се заблуждава, че продуктите в ЕС са бог знае колко качествени. Напротив, в Европа се ядат доста по-големи боклуци, отколкото в България.

Българските хлябове съдържат в голямата си част брашно, вода, мая и понякога малко подобрители, които са малкото зло в случая", посочи Инчев. Той изтъкна, че европейските хлябове са пълни с оцветители и с най-различни консерванти.

"В България такива хлябове с висока трайност и с много оцветители са по-редки. Не казвам, че в България няма хлябове с оцветители - има, но те са много по-малко. Обикновеният хляб не съдържа подобни съставки. Те не са опасни вещества, но не са естествени", обясни председателят на Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители.