Атлетката Даниела Йорданова е финалистка на 11 големи първенства (2 олимпиади, 5 световни и 4 европейски). Носителка на 3 медала от тях. Бронзов от Евро 2006 Гьотеборг на 1500 м - 3:59,38 мин, бронзов медал от Световното в зала във Валенсия 2008 - 1500 м 4:00,83 мин, бронзов от световното на открито в Осака 2007 - 1500 м - 4:04,17 мин - подобрен 20-годишен рекорд на Николина Щерева. Има 13 поправки на националните рекорди от 1500 м до 10 000 м (от които 3 поправки са в България, а останалите на олимпийски игри, световни първенства и Златна лига). По време на състезателната си кариера Даниела е претърпяла 2 тежки операции с присаждане на сухожилие, след което прави най-силните си бягания. С треньора Димитър Василев работят в тандем от 1994 г. Пред "Неделен Стандарт" Йорданова и Василев дадоха първото си интервю след изтичане на 2-годишното наказание за употреба на допинг на атлетката.


 Даниела, лесно ли е да се завърнеш на пистата след 2-годишно наказание?
- Трудно е да се върнеш отново в големия спорт. Водещата причина за това е липсата на достатъчно средства. Неведнъж съм се завръщала след трудни моменти, така че това ми дава сила, че сега отново ще успея да се завърна така, както трябва.
- Кой беше най-трудният момент през този период на забвение?
- Самото научаване на новината, че съм хваната с допинг беше най-големият шок за мен и тя дойде точно преди заминаването за олимпиадата в Пекин. След това не мога да кажа, че имаше много тежки моменти за мен, защото се запознах с много нови и интересни хора, които ми помогнаха в този труден момент. Тогава разбрах кои са истинските хора, които ме накараха да се чувствам добре в тази трудна ситуация.
- Забравиха ли ви приятелите и колегите през тези 2 г.?
Д.Й.: Поне аз не почувствах нито за миг такова нещо.
Д.В. Благодарен съм на голяма част от българските журналисти, които през това време ни подкрепяха безрезервно.
- В един момент се разделихте като тандем, а наскоро пак се събрахте. Какви бяха причините за тези ваши решения?
Д.Й.: Причината беше един конфликт между нас, породен от участието ми на състезание в чужбина. След като се разделихме, ни трябваше време да осъзнаем дали ще може пак да сме заедно. Този момент настъпи преди година.
Д.В.: Аз настоявах до олимпиадата в Пекин Даниела да участва по турнири в чужбина, тя не искаше с оглед голямата цел медал от игрите в Китай. Това беше първият конфликт между нас в 13-годишното ни съвместно съжителство.
- Даниела, успя ли да направиш нещо през тези 2 г., за което преди нямаше време?
- Много неща. Първо станах студентка и вече съм втори курс в Националната спортна академия. Започнах и усилени курсове по английски, от които вече имам зад гърба си 2 нива.
- Следяхте ли как се развива вашата дисциплина, докато "почивахте" принудително?
Д.Й.: В самото начало на наказанието ми беше много мъчно и изобщо не исках да гледам лека атлетика и всякакъв друг спорт. Впоследствие започнах да следя съперничките си и мога да кажа, че в момента няма с какво да ме изненадат.
Д.В.: И до момента ми е трудно да гледам атлетика заради този скандал. Със сигурност обаче мога да твърдя, че с постиженията, които Даниела имаше до момента, щеше да спечели световна и европейска титла.
- През тази пролет ви върнаха 2 медала от световните първенства в зала във Валенсия и на открито в Осака. Зарадва ли ви този жест на ИААФ?
Д.Й.: Да, разбира се. Чувството обаче не е такова, каквото щеше да е, ако ги получа по време на състезанието, и то на почетната стълбичка.
Д.В.: Аз винаги съм бил много резервиран, когато някой е хванат с допинг и после следващият получи медалите. След като преживях обаче и ние да бъдем "уловени", тогава разбрах, че Даниела е права за чувството да ги получиш по време на състезанието. Въпреки че тя изгуби много и като престиж, и като пари. Повечето хванати рускини попречиха на Даниела в Осака да стане световна шампионка, но това вече е минало.
- Минаваше ли ви мисълта да спрете с атлетиката?
Д.Й.: Да наистина обмислях и такъв вариант. Това беше продиктувано от две неща. Първо дали ще се справим финансово, тъй като подготовката ни е много скъпа, и второ, дали ще можем отново с моя треньор да работим заедно така, както беше преди конфликта ни.
Д.В.: И аз мислех да спра да се занимавам с атлетика. Въпреки че 7 месеца подготвях една състезателка, която стана републиканска шампионка на 1500 и 5000 м и взе най-много точки от атлетите ни на Купа Европа в Словакия и стана 13-а на европейското до 23 г.
- Кой ви помагаше, докато бяхте наказани, защото се знае, че подготовката на един атлет от вашата класа струва доста пари?
Д.Й.: Помагаха ни приятелите, които и преди наказанието бяха до нас.
- По-амбицирани ли сте сега?
Д.Й.: Определено. Въпреки че усещам, че сега нещата ще бъдат още по-трудно от преди, защото колкото е по-тежък моментът, толкова повече се нахъсвам.
Д.В.: Ще бъде много трудно, и то заради това, че в момента парите за подготовка са недостатъчни. В момента с Даниела работим по коренно различна методика както тренировъчна, така и възстановителна, което изисква време и средства за реализация.
- Предстои ли да видим реванша на тандема Йорданова - Василев?
Д.Й.: Надявам се, че това ще се случи. Ще дам всичко от себе си, за да се върна на върха.
Д.В.: Повечето неща зависят от Даниела, здравето й и нейното мотивиране. Ако тя действително желае да направи това, което иска, мисля, че няма да има проблем да участва поне на още 2 олимпиади. За мен Даниела има сили за още много национални рекорди и призови класирания от големи първенства.
- Мислите ли и за времето, когато няма да се състезавате?
Д.Й.: Много рядко мисля за това време, защото когато си поставя цел, съм толкова устремена към нея, че забравям всичко останало, а не трябва така.
- През тази година БФЛА спечели домакинството на Световното по полумаратон в Каварна 2012 и организира успешна европейското по планинско бягане в Сапарева баня. Плюс ли е това за българската атлетика?
Д.В.: Преди да замине делегацията ни за Киев за гласуването за световното през 2012, гледах клипа, направен от Андрей Слабаков. Той е направен безупречно и прави голяма реклама на България не само като туристическа дестинация, а и като място, което може да приема големи международни състезания. След 2 г. цял свят ще види, че федерацията ни наистина умее да организира състезания по световните стандарти, а в същото време и прави реклама на България и спорта ни. От моя гледна точка БФЛА си върши работата много добре.