На 12 октомври 1869 година е основана в град Браила, Румъния Българската академия на науките с наименование Българско книжовно дружество (БКД), като през 1878 дружеството премества седалището си в София.
На 13 февруари 1911 е преименувана на Българска академия на науките. В страните от Европейския Съюз подобни научни организации са например: Полската академия на науките, Академията на науките на Чешката република, Австрийската академия на науките, в Русия - Руската академия на науките (преди - Академия на науките на СССР).
Към 2009 БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7 400 души, от които учените са около 3570. 
Правим това съобщение, защото то има, макар и индиректно, връзка с Етрополе. Член на тогавашното Българско книжовно дружество е видният етрополец,  деецът на българското националноосвободителното движение, журналистът и драматург Тодор Стоянов Пеев.
Накратко част от неговата биография.
Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград.
След завършването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе.
В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък", което днес носи неговото име. Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет.
През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията.
След араба конашкия обир през 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г.
След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.).
Тодор Пеев е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
Днес в центъра на Етрополе се издига негов паметник .