Не знам за вас, ама в събота аз ще викам за Мазембе. Ще кажете - кои са тези? Тези са едни пичове от Конго. Ама не от нормалното Конго, а от онова на канибалите. Хам-хум!


Мазембе е шампион на Демократична република Конго и вече взе скалповете на два големи отбора във финалите на световното клубно първенство по футбол в Абу Даби. Пичовете от Лубумбаши първо изгърбиха мексиканските индианци от Пачука (1:0), а след това направиха на кайма бразилските майстори от Интернасионал (2:0). Няма смисъл да ви казвам, че първия гол срещу онези от Порто Алегре го вкара Кабангу, а втория - Калиютука. Техните имена не говорят нищо. Важното е, че нашите от ДР Конго вече са на финал. Там ще опечем на шиш кебап надутите жабари от Интер (Милано). Интер на кайма! Рафа Бенитес на фрикасе!


Няма майтап - в събота сядайте пред телевизорите и гледайте Мазембе. И да паднем, и да бием, всичко ще изпием. А може и да изядем това-онова. Наскоро от племето бамбути в ДР Конго се оплакаха пред ООН, че в провинция Северно Киву техните хора били изяждани като животни от някаква група канибали наречена Заличителите. Жив късмет било, ако не те сготвят с люти подправки, поне не щипе толкова.


Направо да не повярваш, че в тази страна се е състояло едно от най-великите спортни събития за всички времена. През 1974 г. президентът Жозе-Дезире Мобуту извадил едни пари, платил, където трябва (в боксовата комисия на щата Невада), и град Киншаса получил правото да организира знаменития боксов финал в свърхтежката категория между Мохамед Али и Джордж Форман. Алито му направил носа на мармалад и го нокаутирал в осмия рунд, докато онези около ринга размахвали победоносно копията. Ама това било преди 36 години... След това Мобуту паднал и страната се разцепила на Конго - Бразавил и Конго - Киншаса. Тея, вторите, са нашите хора. Управляват ги някакви комунисти, ама африкански. А комунистът от джунглата е страшна работа, няма шест-пет.


Някой ще каже - ега ти футбола където някаква африканска банда стига финал на каквото и да е там световно първенство. Не си прав, пич! И аз щях да мисля така, ама преди четири години един тип ми отвори очите баш за футбола в ДР Конго. Познавам двама велики вождове. Единият е бате Гойко Митич, дето играеше във "Винету", "Улцана", "Синовете на Великата мечка" и останалите филми за индиански вождове, произведени навремето в ГДР. Другият е Клод Льороа, французин. В Африка му викат Белия вожд. Е, точно с тоя съдбата ме срещна на Мондиал 2006 в Германия. За 15 минути вдянах всичко за футбола в ДР Конго.


Работата е там, че Льороа им беше треньор на националния отбор, и по съвместителство коментираше за африканската програма на Канал плюс. Белия вожд е французин, албинос, бял като баджаците на Сашка Васева. Цял живот работи с черничките от Африка.


На 38 години поел националите на Камерун и ги направил първи в Африка. След това бил в Сенегал, после на други места, след това и в ДР Конго. Бях чел във "Франс Футбол", че е някакъв марксист-ленинист, навремето като студент хвърлял камъни по ченгетата в Париж при акции в защита на бореца на права на чернокожите Патрис Лумумба. Те и затова го взели да тренира тима на комунистическото Конго, нали е от техните? Цайсите му са поне осем диоптъра! Е, баш до този човек съдбата, или който там от пресцентъра на ФИФА, ме сложи да седна на мача Гана - Чехия в Кьолн на онова световно преди четири години. Така се паднахме в пресложата - седалка №45 - Льороа, седалка №46 - Йотов. Бонжур бе, франсе!


Гана направиха чехите на бъзе и коприва, отнесоха ги като банкер столевка, като морска вълна умряла медуза. Нали ги знаете африканците - като им паднете, прошка няма. А на почивката мен нещо ме засърбя езикът да го поразпитам този. Ама не за Гана, а за онези неговите от ДР Конго. Чудех се как да почна, та я подкарах по най-просташкия начин . Казах му, че навремето сме имали шеф на БФС с прякор Мобуту, като онзи, дето някога си управлявал онези неговите от Конго. Само че нашият се казваше Димитър Николов и го тикнаха в затвора за далавери покрай футбола. Клод Льороа отвърна, че не е познавал лично оригиналния Мобуту, той пукнал през 1997 г. от рак на простатата, докато живеел в изгнание в Мароко. Обаче пък бил на бившия му кораб, когато се договарял да поеме Конго с президента на републиката Жозеф Кабила.


Това с Мобуту някак си ни сближи, още повече че преди почивката си чопках фъстъци от неговия плик. Викам му - абе, човек, акъл имаш ли да ходиш в Киншаса? Аааа, казва той, много е гот. И като подкара, та няма спиране. Тези били страшни сладури. Обаче имат специфичната култура да вършат всичко в последния момент. Взе да ми разказва как на Купата на африканските нации националите на ДР Конго обявили стачка половин час преди първия мач с Того. Причината - неплатени премии. Наложило се президентът на страната Кабила да звъни в съблекалнята! Говорил с онзи с неповторимото име Ломана Луа-Луа, където тогава играеше в Нюкасъл. Казал му, че ковчежникът на държавата вече лети натам с куфарчето с парите. Ломаната рекъл: "Момчета, излизаме и ги сготвяме!" Победили с 2:0, но Льороа още се косеше от двама негови играчи. Изкарали си такива червени картони, за които го било срам да си спомня. Абе, удряли по-силно от Мохамед Али на онзи боксов мач в Киншаса, където разцепил Форман.
Добре де, казвам, ами селекцията как я правите, мосю Льороа, селекцията? Абе, вика, не си е работа. Събирам ги, откъдето сваря. У вас в България конгоанци има ли? Май има един, казвам, Масена Моке се казва. Ама той май е от другото Конго, онова от Бразевил. Не става, казва мосюто. Аз, вика, един път трябваше да водя ДР Конго срещу Южна Африка, ама ни липсваха достатъчно играчи. Пристигам в Йоханесбург, при мен идват няколко запалянковци от Конго и почват да ми говорят за някой си Лело, който играел в Орландо Пайрътс. Нито го бях чувал, нито го бях виждал, но им казах да го доведат веднага на тренировката. Оказа се, че Лело е много добър футболист и оттогава е в националния отбор.


Добре де, казвам, това с Лело - окей. Сигурно е сила, няма да споря. Ама преди вас как са го правили националния отбор на ДР Кондо? Ами много просто, отговаря албиносът до мен. Луа-Луа събира приятелите си у дома и съставя национален отбор. Вадят листа, плюнчат химикалката и почват - ти си на вратата, онзи е в защита, тези и тези играят напред.


Лъжеш, викам, не ми се вярва! Чакай бе, вие играхте четвъртфинал за Купата на Африка?! На седалка №44 до Льороа беше седнал един колега от Бенин, който се изхили. Разбрах, че последният мач от групата бил срещу Камерун, а онези вече са се класирали. Виж сега, каза ми онзи от Бенин, мосю Льороа има връзки навсякъде. В този мач на Самуел Ето'о нещо не му се играеше... Ясна работа, те шведи и датчани я направиха същата врътка на европейското в Португалия, пък какво остава за Конго и Камерун.


Е, викам, разбрах. Много футбол, много импровизиране... А оня французин с дебелите цайси се хили отсреща: "Абе, момче, страни като Конго дълго време са били във война. Импровизациите са се наложили като средство да оживееш. А ние тук си говорим за футбол..." След това се вторачи в игрището за второто полувреме на Гана и Чехия, че трябваше да коментира по телевизията.


Ето затова съм за Конго. Я си представете какво му е било на онзи клет треньор на световните финалисти от Мазембе? Финал на световно, ей! Не е шега работа. Това Мобуту, това Кабила, това канибалите - да не е лесно? Затова, майната му на Интер! Майната му и на Бенитес! В събота ще викам за симпатягите от ДР Конго. Ма-зем-бе, Маа-зеем-беее! Айде наш'те от Конго!

СТАНИЛ ЙОТОВ