Любителският театър при Народно читалище „Христо Ботев” – Ботевград ще отбележи 120-годишен юбилей с пиесата „Новото пристанище” на известния български драматург Стефан Лазаров Костов. Премиерата ще се състои на 20 април от 19 часа. Билети се продават във фоайето на читалището. Цените са символични – 2 и 3 лева. 

„Тази година си поставих задача да намеря пиеса, чиито персонажи да се покрият от младите артисти. В трупата имаме двама млади артисти, които са доста талантливи. Това са Николай Асенов и Василка Васева. Те малко са играли на сцена, но аз открих в тях големи възможности. Именно за това се спрях на пиеса, в която новите лица на самодейния театър да се изявят в главни роли, каза пред наш репортер режисьорът Веселин Вълков. -Стефан Лазаров Костов е известен повече с пиесите си „Големанов” и „Вражалец”, а „Новото пристанище”, която ще представим, е играна по-малко. Аз се постарах да посъкратя, да поизбистря някои неща, махнах всички архаични думи с цел пиесата да прозвучи съвременно, защото нейните послания са доста съвременни. Главният герой е министър, който не може да се отърве от ходатайства да не уволнява старите чиновници. Пиесата е обратна на „Службогонци”, в която на преден план е непрестанният стремеж да се уредиш на държавна служба. В „Новото пристанище” се разказва за новата власт, която иска да уволни старите чиновници и да назначи на техните места свои хора. Темата е актуална и в наши дни. Персонажът е 11-12 души. В ролите ще видим още: Цветан Марков, Маргарита Тодорова, Таня Банкова, Веска Илиева, Григор Филипов, Наско Атанасов и други. Това са хора, които се лишават от свободното си време. След дългия трудов ден те идват да репетират, което е доста натоварващо”, допълни режисьорът.
На въпроса: „Как виждате бъдещото на самодейния театър в Ботевград?”, Вълков отговори: "След появата на телевизията се заговори, че сценичното изкуство ще „умре”. Действително имаше период по време на прехода, в който театрите изнемогваха за средства. Тогава на културата се обръщаше малко внимание. Постепенно публиката започна да се връща в салоните. Сега в столицата се редят на опашки за билети, и то предимно млади хора, което е радостен факт. Той е доказателство, че многото сериали, многото  телевизии не могат да изместят живото преживяване, живото слово на сцената, магията на сцената. Театърът е едновременно зрелищно и поучително изкуство. И да се върна на въпроса - бъдещето на ботевградския самодеен театър е гаранитарно, ако начело на трупата има добър ръководител, за да може да се доближаваме до вкусовете на публиката. Той трябва да обича и самодейците. Театърът ще има бъдеще, ако повече младежи посещават постановките. Театърът може да научи младите хора на много неща: да пазят тишина, да говорят правилно, да разграничават доброто от лошото, да изключват мобилините си апарати, когато присъстват на публични прояви, и т.н. Според мен директорите на училища, учителите и родителите са тези, които трябва да провокират интерес към театъра у младите. Да ги насочват към подходящата за тях постановка, а след това да отделят време за разискване на видянато.”.             

Ботевградският любителски театър започва своята дейност през далечната 1891 година в стаите на Орханийското смесено училище. Тогава учителите представят пред своите съграждани пиесите „Многострадална Геновева”, „Чест”, „Сираче без сестра”. Редуват се периоди на възход с периоди на застой, породени от войни, стопански кризи и политически противоборства, но театърът оцелява. Мястото и значението на любителския театър в културната история на Ботевград свързваме и с това, че режисьори и актьори са били видни граждани, сред които Ташо Шунтов, Петър Илчев, Петър Ценов, Стамен Панчев, Лало Стоянов, Васил Мицов, Цветан Шунтов.
Много дължи ботевградският самодеен театър на известния индустриалец и предприемач от 30-те и 40-те години на ХХ век Стефан Сариев – виден общественик. Той съдейства репетициите на Софийския окръжен театър да се провеждат в Ботевград, което е отлична школа за актьорите-любители. В този период театралната трупа поставя пиесите „Змей Горянин”,”Казаларската царица”, „Чифликът край границата” и други. Голям интерес предизвиква постановката „Кара Танас”, в която гостува известният български актьор Кръстьо Сарафов. През този период на сцената се изявяват Стефан Златев, Георги Въжаров, Мария Малинчева, Петър Ценев, Гица Романска и Леко Иванов.
В края на 40-те и началото на 50-години театралният състав развива усилена творческа дейност. На сцената оживяват пиесите „Луди клетви”, Цигани”, Скъпи гости”, „Ден за почивка”, „Царска милост”, „Калинова горичка”, „Макар Дубрава” и „Снаха”. Пиесата „Без нея” е играна повече от 50 пъти. С нея театърът става окръжен първенец. От това време публиката аплодира изпълненията на Веселин Насев, Петър Миланов, Петър Николаев, Стефан Тинев, Георги Геров и други.
Следват още десетки пиеси и имена на местни актьори. Завоюваните от тях награди също не са малко. На петия и шестия национален преглед на театралната самодейност колективът става носител на златни медали, през 1979 год. завоюва званието „Представителен”. С медали са удостоени режисурата, сценографията и музикалното оформление.
През 1984 год. театралите отново стават лауреати и носители на златен медал, през 1989 год. затвърждават званието „Представителен” с пиесата „Една калория нежност”. През 1994 год. е поканен режисьорът Петър Александров, който подготвя новата пиеса "Да бъде забравен Херостат". През следваща година Георги Асенов поставя пиесите „Районна болница”, „Винету призовава приятели”, с която театърът участва в прегледа на комедийните любителски театри в Тополовград и печели две награди.
През 1997 г. Николай Гълъбов подготвя сценична адаптация на „Вечери в Антимовския хан”, която режисьорът Георги Асенов поставя. Участниците в постановката са над 20. Главните роли са поверени на Димитър Коцев и Веселка Нинова. В театрален сезон 1998 год. се постовя пиесата „Легенда за Йоан Кукузел” от актьора Васил Мирчовски. Следват „Църква за вълци” и „Синя риба с червена опашка”, поставени от режисьора Георги Асенов. Незабравими образи създават: Кирил Манолов, Димитър Коцев, Иванка Пациркова, Маргарита Тодорова, Веселка Нинова, Илиян Илиев, Мария Божилова, Даниела Гергова, Григор Филипов, Леко Иванов, Христо Гевреков, Христо Ванцов, Добрин Тоновски и други.
В юбилейната 2001 год театърът подготвя една постановка с откъси от игрални пиеси. Тогава Георги Асенов прекратява своята творческа дейност.
През 2002 год. за ръководител на любителския театър е поканен Веселин Вълков. Първата му постановка бе „Скакалци” на Ст.Л.Костов. През 2003 год на ботевградска сцена е поставена комедията „Карнавал”, в която участват малкия Памен Николаев, внук на актьора Петър Николаев, Веселин Насев, Добрин Тоновски, Цветан Марков, Таня Банкова  и други.
„Докато не се е преобърнала колата” се постовя през 2004 год. Главната роля се изпълнява от режисьора Веселин Вълков. Следват постановките „Едната половина”, „Сако от велур” и „Ретро”, в която главната роля е поверена на незабравимия Радко Диков.
През 2008 год. се поставя френската пиеса „Сдружение убийци”, с която любителският театър участва в годишните театрални празници в Хисаря. „Щръклица” на Панчо Панчев се играе през следващия сезон. В главите роли дебютират Николай Асенов и Василка Васева.
За сезон 2009-2010 год. театърът подготви „Службогонци” от Вазов. В нея участваха: Цветан Марков, Иванка Пациркова, Николай Асенов, Мирослав Тончев, Маргарита Тодорова, Ирена Христова, Григор Филипов, Атанас Атанасов, Даниела Гергова, Веселина Илиева и Веселин Вълков.     

На снимките: Любителският театър репетира "Новото пристанище"