„Ние, Ръжево Конарските зетьове искаме да благодарим на организаторите, на Кмета на Етрополе и на Цецка Иванова за прекрасния празник. Благодарим Ви за всичко. Чакаме отново покана през 2011 година. дружество "Тъщовник" село Ръжево Конаре област Пловдив.”
Това са написали във форума зетьовете от Ръжево Конаре, Пловдивско след материала за карнавалното шествие през миналата година.
И устояха на думата си. Тази година пак ги видяхме в колоната с карнавалното шествие. С останалите 7 делегации допринесоха за страхотното изживяване. Разликата от миналата година  е в това, че сега делегациите бяха с повече членове. Имаше над 250 човека. Видяхме и нови картини, имаше и нови лица от миналогодишното шествие. За поред път участваха и групата на рокерите с мощните си мотори.
И нещо друго имаше тази година, което никой не може да отрече, стегната организация, празникът мина без никакви издънки. Единственото нещо, което може би трябваше да се добави е, че  не беше осъществена идеята на главната трибуна да се постави видеоекран, върху който да се прожектира филма с историята на празника. В който филм  Николай Коев е в главната роля.
На фона на хубавото време, на стегната организация, на разнообразието от представените картини, на прекрасния коментар от Шкумбата и изпълненията на мажоретния състав от Ботевград и на нашите самодейци в края на празника, преживяното от многобройната публика ще остане за дълго. А, че наистина площадът за втори път се изпълни до краен предел и това е вярно.
Накратко за самия празник, започна в 9:30 часа от чешмата на пл. Зольовец с приветствените думи към участниците, гостите и жителите на Етрополе от кмета инж. Богомил Георгиев.
След прегрупиране шествието премина от Часовниковата кула до централния площад. Начело бяха мажоретките със своя оркестър от Ботевград, последвани от многобройната група на етрополското сдружение. И  делегациите от страната: Войнягово, Тъжа, с. Велино, Ръжево Конаре, Самоводене, Алфатар, Самоков и Оряхово. На края на колоната беше катафалката на етрополското погребално бюро, а след нея младежкият духов оркестър.
На централния площад мажоретките отново изпълниха блестяща програма, след което всичко се прехвърли на трибуната. Тук сред официалните гости за празника бяха и кметовете и членовете на делегациите от побратимените с Етрополе сръбски градове Бела Паланка и Козарска Дубица.
Росица Христова – заместник-кмет и главен организатор и координатор на целия празник припомни неговата история.
Приветствие още един път поднесе и кметът на общината инж. Богомил Георгиев. След което връчи отличията за дългогодишно участие на делегации от страната, "Златен зет" и на най-младите зетьове на този празник.
За дългогодишното им участие в досегашните и в сегашния празник бяха наградени с почетна грамота и купа делегациите от Етрополе и страната.
С почетна грамота „Златен зет’2011” и купа бяха наградени Цоло Божилов и Васил Сводски от Етрополе, както и по един представител от гостуващите сдружения от страната.
Най-младите зетьове на сдруженията получиха само грамоти и положиха своята клетва за вярност и послушание. Под командата на коменданта на празника Васил Сводски „зайците”, накичени с по един морков през врата, минаха един по един и целунаха знамето на етрополското сдружение с думите „заклех, се бабо”. /Клетвата отпечатваме отделно/.
Водещата етрополска снаха Росица Христова припомни, че на миналото издание на празника е приета декларация за организирането на празник и на снахите, което не е изпълнено. За което се закани, че ще последват „санкции” към зетьовете.
Тържеството и целият празник завърши с хора на площада.
КЛЕТВАТА НА МЛАДИТЕ ЗЕТЬОВЕ:
„Аз, младият зет новобранец, пред това многолюдно сборище, тържествено се заклевам:
Да забравя кой съм и какъв съм, от къде съм роден, кои са роднините ми!
На дядо  и баба да викам татко и мамо, да твърдя, че ги обичам повече от роднините си. Да казвам, че по-добър избор от щерка им не бих направил. Да кръщавам децата си само на техните имена.
Да готвя, да пера и гладя, да гледам децата.
Само с покана да спя при жената.
Да уважавам тъщата, да ремонтирам къщата.
Да работя като магаре, да тегля като вол, да мълча и да трая додето ми дойде края!
Заклех се, бабо!