Туристи са го превърнали в скална църква, змии пазят уникален надпис

За крепостта Боженишки Урвич знае всеки, който малко от малко си е дал труда да отваря учебниците по история в прогимназията. Някои дори си спомнят и името на местния феодален управител - севаст Огнян, чийто писар Драгомир е съчинил и изсякъл знаменития надпис, издълбан на камък край самата крепост. Но малцина знаят, че освен него крепостта крие още много тайни. Причината за това е не толкова в нейната недостъпност - пешият преход е около половин час дори за "кашкавал туристи", а в нейната занемареност. Въпреки че посетители не липсват, както ни увериха жителите на Боженица.

Кръглите дупки свидетелстват за съществуването на дървена постройка върху скалата.
Добре дошли в крепостта Боженишки Урвич - посреща ви грозна "клетка", която пази надписа на севаста, няколко потънали в буренаци стени и дълбоката 10 метра щерна, в която е събирана дъждовна вода за нуждите на гарнизона. Разпълзелите се на лятното слънце змии пък биха отказали дори легендарния Индиана Джоунс да се изкачи на скалата над тези останки.
А всъщност истинската атракция е тук. След предпазливо изкачване по почерняла от дъждовете и времето дървена стълбичка човек сякаш пропада в хилядолетията. Защото никой не знае кога е изсечена скалната ниша, в която е имало аязмо, за съжаление сега пресъхнало. Дали е било тракийско светилище, или е издълбана по-късно, никой не може да каже. Но във всеки случай аязмото е било нещо изключително важно за отбраната на крепостта. Защото най-големият проблем на защитниците на подобни укрепления е била водата.
Сега нишата е превърната в импровизиран параклис. Не от църквата, а от самите туристи. По стените й са закрепени евтини икони, пред които е пълно с угарки от свещи. И дори са сковани две пейки. За да може дошлият не само да поеме дъх, но и да потърси успокоение на духа си. Както твърди старата мъдрост, свято място не запустява.
Откритията в археологията понякога стават случайно. Професор Христо Матанов, който е консултант на експедицията "Преоткрий България" за средновековните обекти, признава, че отдавна се е канел да посети Урвич, защото е имал писмени данни, че тя е имала и други функции. И когато екипът ни излази, не без известен риск, по грубо изсечените стъпала на самия връх над аязмото, се натъкна на недвусмислени свидетелства за събитията, разигравали се на нея. Кръгли дупки бележат местата на основните греди на лека дървена постройка. Тя може би е била нещо като караулно помещение за стражите, наблюдаващи от височина за приближаването на неканени гости. Или е била просто навес, където са се събирали тъжителите, за да бъдат отсъдени от севаст Огнян и неговите предшественици. Тогава разделение между изпълнителна и съдебна власт не имало и виновните са били хвърляни веднага в страховитата урва, откъдето идва името на самата местност. А може би там са заседавали славянски старейшини още преди създаването на българската държава. А че е така, свидетелстват изсечените в камъка "тронове". За съжаление загрозени от късните графити на решили да се обезсмъртят туристи.
Боженички Урвич е един от символите на българския дух и българската съпротива против османските завоеватели. И заслужава вниманието на любителите на историята, а и на природата, защото панорамата, която се разкрива от скалата, е наистина невероятна.
Константин Събчев