Красимира Божинова, ученичка от XII "а" клас на ПМГ "Акад.проф.д-р Асен Златаров", участва с есе в книгата "Добротата ще спаси света!", която излезе от печат с финансовата подкрепа на БСП - Ботевград. Вotevgrad.com публикува есето на Красимира, удостоено със специална награда. 

В своя хилядолетен живот човечеството е уморено от много неща – от страдания и възторзи, от открития и мъдрости, от победи и поражения. Никога няма да се умори от едно – да вярва в добротата. На отделния човек може да се случи, но на цялото човечество – никога! Затова то е живо! Защото добротата му дава хоризонт, тя е пътуване не в пространството, а по незнайните пътища на душата.
За нея са изписани хиляди страници. Казани са най-красивите думи. А какво е доброта? Добротата е онова, което ражда живот – любов, светлина, топлина, хляб. Щастието е доброта.
Добротата е като глътка чист въздух в нашия забързан, прагматичен  свят. Животът на много хора сега е труден – може би като живота на пещерния човек – борба да оцелееш, да се нахраниш, да се стоплиш. Но на фона на физическата и духовна нищета ярко изпъква Тя – добротата. Макар и рядко срещана, приемана повече като чудо, тя дава на хората надежда, нейният глас се ” чува” в домовете за изоставени деца, за болни, стари хора. Добротата ни кара да отворим очи за страданията на околните, да дадем на по-бедните от нас. Добротата не е наука, тя е действие, тя е готовност да се поставиш в услуга на страдащите. Не съм сигурна, че на доброта можеш да се научиш. Добро не се прави насила. Добротата е в основата на всичко, което мислиш и правиш.
Вярно, че днес реалният свят не е изпълнен с доброта, но спомняйки си песента на Богдана Карадочева ”Дано”, много ми се иска да вярвам, че това ще се промени. Добротата е да дариш, да защитиш слабия, да откликнеш на чуждия зов за помощ без да чакаш отплата. Според мен добротата трябва да е анонимна. Не ми харесват пищните тържества, на които срещу Коледа се раздават подаръци и се обявяват имената на дарителите. По-добре е никой да не знае кой на кого подарява.
Добротата е като слънцето, трябва еднакво за всички да дава светлина и топлина, да озарява вътрешния свят на човека! Тя трябва да бъде моторът, който движи човечеството напред и придава смисъл и цел на живота!

Предстои да публикуваме и есето на Теодор Василев, ученик от ТПГ "Стамен Панчев", който също получи специална награда.