Един от най-обещаващите млади български треньори - Людмил Хаджисотиров бе на треньорски семинар в Белград миналата седмица. На него участваха най-добрите сръбски треньори - Желко Обрадович, Душко Вуйошевич, Светислав Пешич и Душан Ивкович. За впечатленията си от този семинар Хаджисотиров разказа за BGbasket.com:

„Научих доста нови неща. Интересно беше да видя начина, по който тези велики треньори мислят. Успях да видя работата, интензивността им, начина им на мислене, знанията им в дълбочина и колко много наблягат на детайлите. Също така колко висока е класата им и съответното самочувствие, но личи, че са изключително добри специалисти. Не знам откъде да започна, всеки от тях четиримата имаше различна тема, която да разработва. Първата лекция беше на Ивкович, втората - на Душко Вуйошевич, третата на Пешич и четвъртата  - на Обрадович."

Лекцията на Ивкович:

Ивкович още от самото начало поговори за неговата тема, дори имаше някои прилики и разлики с НБА. След това имаше много добри упражнения за спейсинг, защита и групова тактика. Освен че упражненията бяха хубави, на мен много ми хареса виждането му за нещата и наблягането върху детайлите. Също така ми направи впечатление вниманието върху детайлите. Интензивността, с която работи също ме впечатли. Момчетата, които тренираха, тези, които са били в юношеския национален отбор, но не са попаднали в крайния състав. Те естествено бяха много качествени, високи момчета, а това което прави впечатление, е че правят всичко като един. Те са тренирани много добре и правят всичко много правилно, а и изискванията към тях бяха много високи. При Ивкович дори при малки грешки на някой играч, винаги имаше повишаване на тона и корекция. Като цяло самите играчи бяха много добре обучени. Беше много интересен неговият поглед върху нещата. Освен че вървеше по темата и говореше за нещата, включени в нея, той включваше и странични неща, като развитието на сръбския баскетбол, накъде трябва да вървят нещата, какви са новите тенденции.

Лекцията на Вуйошевич:

Втората лекция беше на Душко Вуйошевич. Тя беше страшно интензивна, като преди нея естествено имаше представяне на треньора и всичките постижения на треньорите. Лекцията на Вуйошевич беше за кооперация с играча на ниския пост. Това беше лекция, но всъщност бе два часа и половина много интензивна тренировка за момчетата, които изпълняваха упражненията. Той показваше как играят в Партизан, как играят и как използват играчите на ниския пост. Говори за Ян Лесли, който влезе сред първите 5 в драфта на НБА, как са го използвали, при положение че той няма точна позиция. Също така показа как от различни позиции се получава топката на ниския пост и как може да се отиграе след това. Показа много опции и тактика, но това което смятам, че беше най-интересно от всичко, бяха детайлите. Примерно когато играчът получава топката, краката му трябва да са вътре в полето, как трябва да се опре на защитника, под какъв ъгъл трябва да е тялото му. След това тези принципи се вкарват в по-сложни взаимодействия между петимата играчи. Естествено, заедно с тези взаимодействия, показа и много добри упражнения за един на един и трима на трима - неща, върху които той работи всеки ден със своя отбор. Щом видях тези неща, не се учудвам, че отборът му играе по такъв начин и на такова ниво. Неговата лекция беше изключително интересна.

Лекцията на Пешич:

Може би черешката на тортата беше вторият ден,когато бяха лекциите на Пешич и Обрадович. Интересното беше, че на Пешич беше за защита на пик едн рол, а на Обрадович беше за нападение на пик едн рол. Лекцията на Пешич започна с доста обяснения за това как се е изменила играта с дърпането на тройката по-назад, с правоъгълника в наказателното поле. Той направи една хронологична ретроспекция как се е изменила играта от 1984-та, когато е въведена тройката, насам. Обясни за философията на играта, 24-те секунди и постепенно стигна до важността на пик енд рола в нападение и важността да можеш да опазиш това нападение. Имаше много детайли, доста индивидуална и колективна тактика на игра. Лекцията освен че също беше много интензивна, беше и доста забавна, защото той постоянно включваше някакви лафове. Предната вечер Ивкович, който е глава на тяхната треньорска организация, организира вечеря, на която се обсъжда основно баскетбол, но и други работи. Преди лекцията той сподели, че не е много концентриран, защото са стояли до късно предната вечер и са се почерпили. Неговата лекция също беше изключително интересна и интензивна. Той каза, че ще бъде много интересно ако имаха време Пешич да покаже защитата на пик енд рол, а заедно с това Обрадович да покаже нападението.

Лекцията на Обрадович:

Според мен неслучайно бяха сложили за последна лекция тази на Обрадович, която беше за нападение на пик енд рол. Най-силно впечатление при него ми направи това, че той влезе и започна директно по темата. Лекцията беше около час и половина и от самото начало до края говореше точно по нещата. Каза, че Панатинайкос е играл с 51 различни комбинации тази година, имали са над 10 аута отдолу, над 10 аута отстрани, 6 нападения срещу зонова защита, 3 универсални нападения срещу всякакъв вид защита. Той ни показа една от основните си нападения, като в него имаше много различни варианти за пик едн рол и хандоф. В тях останалите играчи трябва да са много добре обучени, защото в зависимост от това какъв е заслонът и къде се поставя, останалите трима или четирима състезатели трябва да разчетат ситуацията и да заемат правилни позиции. Даде основна характеристика на човека с топката, да е много агресивен. Естествено, колкото по-висока е баскетболната грамотност на играчите, по-високо е тяхното баскетболно IQ, толкова по-добре могат да станат всички тези неща. Те трябва да запомнят 51 комбинации и да ги използват според ситуацията. Интересното е, че за да бъдат добри в нападението на пик енд рол, те трябва да успяват да преодолеят защитата, която също има свои различни методи за опазване. Всичко това е свързано със страшно много работа. Той показваше много упражнения, които правят преди и след тренировка. Както стана ясно на семинара, всичко се случва с дълги и интензивни тренировки, а освен това има отборите имат страхотен щаб. Определено той беше най-в час от треньорите, защото е и най-млад. Биографията му обаче е показателна за неговата класа - 9 пъти шампион на Евролига и европейски турнири. Естествено, работил е с феноменални играчи. Той обаче се е подготвял да бъде треньор още през последните години, в които е играл. Така директно е преминал от едната професия в другата, а също влияние има и фактът, че е играл на много високо ниво. Имал е теоретични и практически знания. Тези лекции бяха много полезни, изписах цяла тетрадка. За мен беше интересно да видя сръбската гледна точка, защото знам по-добре начина на работа в САЩ. Направи ми впечатление, че методите на работа тук и в американските колежи са много сходни. Може би това е заради американската литература, която все повече навлиза по целия свят. Акцентира се върху детайлите, голяма интензивност и отборна тактика.

 

Как сърбите развиват своите треньори:

Сърбите държат много на развитието на собствените си треньори. Самият факт, че са направили асоциация на треньорите е нещо много важно. Инвестират много в развитието и обучението. Всеки месец излиза списание, което се казва „Тренер". Аз съм много приятно изненадан, защото в него има гледна точка за всякакъв вид баскетбол - като почнем от мъжкото сръбско първенство и се стигне до юношеските първенства. Има гледни точки в различните видове баскетбол, като например сръбското първенство за мъже, за подрастващи. Също така има материали за Евролигата, има и материали за НБА. И тук не става въпрос за чисто лаишки описания, а има различни схеми. В едното списание видях, че има и за университета Уейк Форест, където е дадена схемата и философието за нападение на този отбор. В друго списание пък има нападението 32 Series на Oak Hill Academy, най-доброто гимназиално училище в САЩ, където са играли Кармело Антъни, Джери Стекхаус, Ражон Рондо, Кевин Дюрант. Тоест в Сърбия ти дават американската гледна точка, дават сръбската, европейската и на най-различни тренори. Всичко това е едно много добро обучение за треньорите, които го четат.

На този семинар, който организират канят лектори, които са от цял свят. Те не се ограничават, не отричат това или онова. От това, което видях в различни години са били канени Майк Д`Антъни, Джим О`Брайън, Грег Попович, Рик Маджерос (Университет Юта), Еторе Месина, Пепу Ернандес и същевременно си канят техните елитни сръбски треньори. Дава се един микс от най-добрите треньори в света - различни гледни точки, различни теории и философии и това е едно страхотно обучение.

Ясно си личи популярността на баскетбола в Сърбия и какъв приоритет е за хората. Това е култура там и начин на живот, което е и голяма разлика от България. Треньорите се подкрепят изключително много. Да, и там има кланове, които понякога се карат, но като теглиш чертата те наистина се подкрепят много и затова в Европа имат най-големите успехи.

Интересно е, че през 2005 година от Сърбия изпращат Йовица Арсич и още седем други треньора за три месеца в САЩ. Те отиват на обучение в Университета Северна Каролина при легендата Рой Уилямс за месец и половина, а след това за още толкова и в Сан Антонио Спърс при Грег Попович. Вижда се, че там не отричат САЩ, а дори напротив. Има взаимодействие и адаптират нещата оттам за Европа. Наистина в Сърбия влагат много в развитието на треньорите.