В периода 12 юни – 12 юли тази година за пръв път се проведоха археологически разкопки в м. „Св. Атанас” край град Етрополе. Местността е прочута най-вече с празника, провеждан ежегодно в края на месец януари.
Разкопките са финансирани от МОН по проект на СУ „Св. Климент Охридски” „Традициите в крак с времето” с партньори Исторически музей – гр. Етрополе и СОУ „Хр. Ясенов”. Археологическото проучване е извършено от екип, ръководен от д-р Анета Петрова - научен ръководител и Ангелина Пировска , зам. ръководител, както и с участието на музейните служители от Исторически музей – гр. Етрополе. Научната цел на проучването е установяване на хронологията и характеристиката на обекта, който е включен в Археологическата карта на България.
Разкопките разкриха нови данни за селищния живот в района на гр. Етрополе в древността. При тазгодишното проучване бяха открити най-ранните следи от обитаване в околностите на дн. Етрополе – керамични фрагменти и останки от разрушени постройки от Ранната и Късната желязна епохи, които най-общо обхващат I хил.пр.Хр. и се свързват с присъствието на тракийско население.
Най-представителни са останките от периода на Късната античност (IV – VI в.), които дават засега и характеристиката на археологическия обект. През този период в м. „Св. Атанас” е съществувало селище, укрепено с две стени (вътрешна и външна), останките от които са запазени на 1,00 – 1,20 м височина. Вътрешната укрепителна линия е била свързана и с допълнителни постройки. Едната от тях е била разбита преди години от иманяри и останките й до скоро се считаха за останки от малка църква или параклис. Самата постройка е имала по-скоро гражданска отколкото религиозна функция (за съжаление загубена за нас поради иманярската намеса). Очевидно е била доста представителна, ако се съди от грижливия начин на градеж и измазването на стените й с хоросан. Към нея са открити и останки от водопроводна система.
Вероятно в периода на Късната античност са положени доста грижи не само за укрепителната система на селището, но и за вътрешната му инфраструктура, за което свидетелстват разкритите терасирания и каменни площадки. Откритите останки от стени на по-малки постройки подсказват, че в този период селището е било доста гъсто застроено.
Освен фрагментите от характерни за периода керамични съдове и съдове за съхранение на продукти, на обекта са намерени и останки от различни занаятчийски и домашни производства – тъкане, дърводелство, ковашка и металургична дейност, характерни за Етрополския край и до днес.
При проучването са открити и материали от по-късно обитаване – фрагменти от керамични съдове от периода на Българското средновековие (Първо и Второ българско царство), както и от Османския период и периода след Освобождението на България от Османско робство. Последните вероятно са свързани с празника Св. Атанас.
Автор: д-р Анета Петрова - научен ръководител на обекта