С тържествена церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Незнайния воин в Ботевград бе отбелязана 103-тата – годишнина от Независимостта на България. Водещите на тържеството Тодорка Коцева, директор на Историческия музей, и Тошко Василев, учител, припомниха събитията от паметната дата. 

Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар. Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига се до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Вестта за обявяване на независимостта достига и до провинциалното градче Орхание. Тържественият звън на градския часовник и църковната камбана огласят града и неговата околност прец целия ден. Орханийци, силно развърнувани и въодушавени, се стичат към часовниковата кула и улица „Гурко”. Спонтанно организираното тържество се озвучава от военния оркестър на 16 Ловчански полк, който на изпровизиран концерт в градската градина изпълнява националния химн и бойни маршове до късно вечерта.
При градския часовник, в кафенетата, кръчмите и дюкянчетата, събраните на групички хора с вълнение и приповдигнато настроение говорят за голямото събитие.
На другия ден, в един голям урок по история, учителите обясняват на своите възпитаници значението на българската независимост и подготвят бъдещите защитници и воини на националното ни обединение. Дълго време датата 22 септември продължава да вълнува малкото Орхание. 

22 септември е бявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.