Длъжността й е много отговорна, защото работи с класифицирана информация. Тя е човекът, който се занимава с издаването на дипломатически и служебни паспорти. Преди това е сътрудник на зам.-министъра Радион Попов от предното правителство в същото министерство. Покрай длъжността, която изпълнява, често ходи на работни срещи и вечери. Именно на една от тях Винсент Кампос, пресаташето на американския посланик у нас н.пр. Джеймс Уорлик, я запознава с Димитър Гочев, изпълнителен продуцент на сериала "Стъклен дом".

Без да подозират за произхода й, на масата започва да се дискутира проблемът с ромите. Възможна ли е интеграцията им, защо симпатизира на етноса, как преди време той прави документален филм за известен ром, който живее в Австрия, и защо отново иска да направи подобен проект - такъв, в който отново да покаже положителния пример. Деница го прекъсва и му съобщава: "Аз съм циганка." Гочев е изненадан, но веднага я кани на среща със сценаристите. Тя отива, без да се замисли, защото го приема като мисия. "Не го правя за себе си. Вече имам професия. Една от мечтите ми е да стана дипломат. От много време се боря за тази интеграция, въпреки че вече звучи като клише. Надявам се да се променят предразсъдъците към нас."


На сценаристите разказва реални случки от живота на свои приятели. Как някои непрекъснато се срамуват и крият произхода си или други, които, като кажат истината, започват да ги гледат с недоверие. Така екипът създава образа на Мая. Той 100% се доближава до истината. В началото никой не е обсъждал варианта Деница да играе в сериала. "Но един ден господин Гочев ми каза: "Защо не се пробваш? Вие, циганите, сте много артистични хора."

Тя обаче не се съгласява веднага. Първо пита шефа си - човека, който отговаря за имиджа на България в чужбина, Николай Младенов. Той, както и цялото ръководство на МВнР застават зад нея. Така Деница отива на снимачната площадка - гримьори, камери, прожектори, дебели сценарии. Всичко е ново за нея. Първият епизод, в който се появява героинята на Деница, Би Ти Ви излъчва преди 3 седмици. Сцената е как тя кандидатства за работа в мола - има квалификация, стаж, образование и знае няколко езика. Но Дани Касабов, който води интервюто, не я одобрява. Причината е, че е циганка.

Младата жена няма диплома за актьор, но се справя завидно добре със сцените, защото има страхотен учител вкъщи. Това е 5-годишната й дъщеря Мадона. Малката е кръстена на Света Богородица, а не на поп иконата. Въпреки че преди 2 години на концерта на звездата в България е най-отпред и припява с адашката си. И малката Мадона се справя отлично с музиката, защото е в редиците на детската вокална група "Бон-бон" вече близо 3 години. Оттам знае много неща за сценичното поведение и не пропуска да дава ценни съвети на мама.


"Какво му се лендзиш на този. Я дай по-сериозно и се стегни", кара се Мадона, когато вижда как младият Касабов не взема майка й на работа в мола. Детето ясно разграничава истинския живот от историята в "Стъклен дом". Но всеки път се разстройва, когато види майка си да плаче по телевизията.

Деница я отглежда сама. Тя е разделена с бащата на детето си. Двамата се женят по любов, когато тя е на 20 години. Но скоро след това пътищата им се разделят. В момента новата актриса се е отдала изцяло на работата в министерството, снимките в сериала и отглеждането на дъщеря си. Всяка вечер двете разучават или някоя нова песен на "Бон-бон", или реплики от "Стъклен дом".

Със сигурност не му е лесно и на детето. Справя се чудесно с всичко, но освен сценария на майка си знае наизуст и този на леля си и братовчед си. Да, и те също участват в сериала. Ролята на Роза, която във филма е майка на Мая, се играе от Албена Барева - по-голямата сестра на Деница. Тя е на 46 години, знае 5 езика, заклет преводач е и има спедиторска фирма.

Тодор, пребитият от Дани брат на Мая, който лежи в болница във филма, всъщност и в живота е неин син - казва се Иво Караджов. Той учи футбол в Пловдивския университет. Музиката, която звучи като фон по време на общите им сцени, Деница я знае от дете. Tова са авторски парчета на нейните родители, които са професионални музиканти. Майка й Асиба Кемалова и баща й Иво Барев са сред основоположниците на циганската музика в България. Навремето те свирят в един оркестър заедно с Иво Папазов-Ибряма. Свирят и на правителствени събирания. Покрай Концертна дирекция имат дори участия в чужбина.

Заради тях Деница израства извън традиционната циганска среда. Тя е пълна отличничка в училище. И въпреки че е добра в смятането, никога не връща ресто вкъщи. Далипарите за хляб от магазина, илиджобните си за закуска - винаги ги раздава на хората. "Докато стигнех до училище, харчех и оставах без лев. Купувах храна на непознати хора или правех някое друго добро дело."

Деница се гордее с произхода си и не се обижда, когато я наричат циганка. "Нали това е наименованието на етноса ни в цял свят." Тя разказва, че има различни съсловия в тяхната общност. "Семейството ми е от кастата на йерлиите - едни от най-образованите и с по-модерен манталитет.

Те първи са се заселили по българските земи. Повечето хора са настроени към циганите негативно. Но ние се делим на касти и всяка от тях си има определен занаят - джамбазите са тези, които отглеждат коне, кошничарите правят кошници, бакърджиите калайдисват съдове и т.н." Само една от прослойките се препитава с джебчийство - кастата на калдърашите, които са и най-богатите.

"От дезинформация хората си мислят, че всички са такива. Много болно ми става, когато чуя, че сме "мръсни и крадливи". Аз никога не съм се срамувала от етноса си. Дори предпочитам да ме наричат циганка", разказва Деница.

И няма как да не се гордее с произхода си. Прадядо й Яшар е бил личен ковач на цар Борис. Имал е и собствен дюкян на площад "Македония". "Искам и по-младите да се сещат по-често за предците си. Ние имаме хубава, но и много тъжна история. Нашите песни, танци, начинът, по който сеобличаме и се веселим, е красив и бохемски. Приемам ролята си в "Стъклен дом" като задача - да докажа, че има и положителни примери."