Над 47% от българите признават, че през миналата година правата им на потребители са били нарушени. Едва 9,5% от тях обаче са потърсили съдействие от компетентна организация. Това сочат данните от социологическо проучване на агенция "Естат” по поръчка на сдружението на Меглена Кунева "България на гражданите“, информира агенция КРОСС. Анкетата е проведена сред 400 души, живеещи в десет от най-големите градове на страната. Хората масово не познават законите, в които са регламентирани правата им на потребители, е един от основните изводи от проучването.
Като ярка тенденция се очертава обстоятелството, че потребителските ни права се нарушават все по-често от мобилните оператори, отколкото от компаниите, предлагащи ни комунални услуги.
Секторът, който най-много нарушава правата на потребителите, е търговията - 23,9%, следван от хранително-вкусовата промишленост - 19,7 на сто и мобилните оператори - 15,3%.
Близо две трети от запитаните са недоволни от държавната политика спрямо монополите, като най-критични са хората с висше образование, мениджърите и предприемачите. 67,8% от българските потребители смятат, че трябва да има финансов омбудсман.
Потребителите не познават законите, защитаващи техните права, сочат още резултатите. С нормативните документи са запознати едва 27,7 на сто от запитаните, като най-информирани са хората под 30 години.
На пресконференция Меглена Кунева цитира изследване на потребителските пазари на страните от ЕС. „В дъното сме по всички изследвани компоненти", каза тя.
„В рамките на Стратегия 2020 на ЕС са предвидени 175 млн. евро за Програма „Потребители", съобщи още бившият еврокомисар, цитиран от КРОСС. Тя призова правителството да направи необходимото за усвояване на дял от тези средства, като припомни, че българските потребителски организации не получават пари от държавата за дейността си. Меглена Кунева припомни, че по нейно предложение, в момента се обсъжда европейска директива, която да позволи потребителите да бъдат представлявани пред съдебни инстанции от представители на правозащитни и потребителски организации. „Така хората ще спрат да се страхуват, че няма да могат да отделят нужните пари, за да защитят правата си по съдебен път", допълни Кунева.
Бившият еврокомисар припомни и отказа на ДКЕВР отпреди години да отнеме лиценза на едно от енергоразпределителните дружества, което ощетявало потребителите с тримесечните сметки за ток, с мотива, че хората в съответния район щели да останат без електричество. „Така, на практика, им се казва - можете да правите всичко", коментира Кунева. По думите й, освен на монополите и картелите, ставаме свидетели и на съзнателното убиване на малките и средни предприятия и на земеделските ферми, пример за което са дърводобивът и събирането на скрап. „Монопол, картел, липса на пазарна среда, изтласкване от пазара на по-малките - това подготвя ужасяваща хранителна среда, в която не може да се вирее", допълни Кунева и нарече такъв тип икономика - „командна". Кунева разкритикува и начина, по който в момента се правят обществените поръчки, чрез които се утвърждава създаването на монополи. Като примери за монополи в страната даде "Лукойл", електроразпределителните и топлофикационни дружества.