Kъде е ползата за спорта ни от пребиваването му?

Голяма шумотевица се вдигна около идването на ексзвездата от НБА Денис Родман в България. То не бяха афиши, реклами, пресконференции, биене в гърдите от страна на ръководни фактори в играта у нас. Събитието наистина изглеждаше достатъчно значимо... преди да започне да се случва.

Глиста кацна в България и в първата си пресконференция съвсем невинно сравни София с гето. Приличала му на родния Далас, в който живеел като отрепка. Журналистите обаче не се впечатлиха и с отворена уста продължиха да гледат идола си. А когато си с такава, как да не пъхнеш нещо в нея. Родман се усети и след това пусна шлагера за хилядите с които е спал, класация в която само Митьо Пищова може да му е конкурент. Последваха традиционните снимки с девойки, които странно защо смятат такъв човек за идол. А къде остана баскетбола?

Да не забравяме, че ако има нещо за което този човек трябва да се уважава, това е именно играта. А, да, та той затова е тук. Да покаже на българските деца как се играе този спорт, да присъства на Младежкия мач на звездите. Да беседва и със Стефка Костадинова. Да, ама не. През това време Родман хъркаше след като цяла България разбра за пиянските му подвизи из чалготеките.

И тук се питаме- всъщност за какво дойде Родман? Дали той не стана поредната звезда, пред която сме толкова ахнали, че пропускаме да го накараме да си свърши работата. Дано все пак тъмнокожият исполин уважи Мача на звездите довечера, че иначе ще станем съвсем за резил. Но когато си с отворена уста, си плачеш за ...Родман. И нека следващия път, когато каквато и да е звезда дойде у нас, първо да видим каква ще я свърши и след това да си отваряме устата за да не станем поредните в тефтерчето му.