Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз.

Това показва проучване на в. "168 часа", започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисия "Първанов-Марин" да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола.

Говори се за суми от по 110 - 150 хил. евро

за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той се регистрира с българския си паспорт като гражданин на Европейския съюз. Според Янев става дума за даване на подкупи за десетки случаи в спорта, като в тях са включени и баскетболистите. Против главоломно растящата привилегирована натурализация и за проблема, който тя създава за баскетбола изобщо, открито говори в интервюто си капитанът на националния тим Филип Виденов. Преди година заради изваждането на "горещия картоф" на Виденов е поставена забрана за разговори с журналисти.

Това става в момент, в който капитанът задава въпросите:

дали натурализацията трябва да бъде така безразборна; каква е връзката на новите "граждани" с държавата; колко един такъв натурализиран играч е прекарал в страната. "Все едно някой е пуснал реклама - ако искате паспорт, елате и си вземете!", категорично заявява в интервю капитанът на националите.Стига се дори до парадоксалното положение, в което от Българската федерация по баскетбол категоричнода отричат,че Седрик Симънс е получил второто си гражданство, докато във всички баскетболни сайтове, работещи професионално и следящи изкъсо играчите в Европа, срещу името на баскетболиста е изписана двойната му принадлежност - американска и българска. Хора, които са близки до спорта, твърдят, че сумата от 110-150 хил. евро за паспорти е достатъчно компенсируема на следващите етапи от кариерата на състезателя в по-силни и далече по-платежоспособни западни тимове.

Проучването на вестника показва, че през последните шест години - от 2006 до 2011 г.,

през българските баскетболни отбори са минали 62-ма американски играчи

(средно по 10,3 баскетболисти на година), като мнозинството от тях са тъмнокожи. Точно те правят спорта по-зрелищен. Но едно от изискванията на Закона за българското гражданство е минималното 5-годишно пребиваване начужденец в страната. Пресмятанията за десетимата янки показват, че болшинството от тях не са се задържали у нас за повече от 28 месеца, време напълно достатъчно, за да бъде уредена покупко-продажбата, да се извадят документите за българско гражданство и населението на страната да се увеличи с един неограмотен състезател. За атлети, които са особено важни за развитието на българския спорт,административните дела, разбира се, са със съкратени срокове.

Тук обаче излиза любопитен факт - от всичките баскетболисти, придобили в последните 2-3 години български паспорти, само един е бил със значителен принос за националните гарнитури в този спорт - Ърл Роуланд. Той е играл за националния тим на България. А с това джентълменско поведение си е спечелил огромното спортно уважение и аплаузите на публиката. Във всички случаи предложението за натурализацията на такива спортисти се прави от Министерството на физическото възпитание и спорта до Министерството на правосъдието. Следва издаването на държавния указ от президента.

Общият набор от задължителните документи надхвърля дебелината на средно голям класьор в счетоводство.Сред тях е и документът за владеене на български език, издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България(основно, средно, колеж или висше)."Повечето от тези момчета нямат дори и елементарни познания по български език - категорично заявява един от действащите в момента съдии.

За тях е достатъчно внимателно да следят играта и понеже са професионалисти, на терена нямат никакви ядове по време на мачКак точно се оправят във всекидневния живот ми е много трудно да кажа."

"168 часа" успя лично да се убеди в това твърдение по време на мача на баскетболните ни звезди в "Арена Армеец". Единственият натурализиран гражданин от общо осемте тъмнокожи баскетболисти в софийската арена бе Андре Оуенс.

Още на влизане в залата, а след това по време на разгрявката "размених" няколко думи сиграча на "Лукойл-Академик", пожелавайки му умишлено отборът му да загуби този мач. Широко усмихнат Андре отговори "Блягудариа многу". В хода на срещата се оказа, че речниковият му запас се изчерпва още с "Дай, дай!" и "Бий, бий!"

За десет атлети, пристигнали от Щатите, "168 часа" по безспорен начин установи, че

притежават и български паспорти

С двойното си гражданство и след известен престой у нас, всеки един от тези баскетболисти спокойно може да продължи кариерата си, при това със значително по-добро заплащане в който и да е европейски тим. Там те могат да попълнят тима, без техният произход или американски документ да противоречи на квотния принцип за участие на чужденци в тима. В различните страни от ЕС правилата за играещите чужди граждани са различни. Но един тъмнокож американец, та дори и на средно ниво в Америка, никога не е излишен в който и да е отбор. Това също обяснява стремежа на българските тимове да имат точно такива състезатели. Те са гаранти да се спечели националната титла, но също биха улеснили участия на по-високо равнище в Балканската лига по баскетбол или клубни турнири. От друга страна, какво правят треньорите на тимове, които не са в състояние, като баскетболните грандове "Лукойл" (трима янки от петима чужденци) и "Левски" (четирима американци от петима чужденци), да си купят двуметрова тъмнокожа атракция? Какъв е мотивът и на играчите, ако покупките на чужденци и натурализацията продължава с досегашното темпо? Какво ще мотивира младите играчи да продължават в спорта,какво би карало треньорите да работят повече и по-добре, за да произвеждат кадри? Всъщност питанията не са чисто баскетболни, защото ситуацията с говорещите слабо български език футболисти е далеч по-заплетена. За разлика от баскета обаче, където не е ясно кой, как и защо купува, в най-обругаваната игра поне има относителен ред в мениджмънта.

СТРАШИМИР ДИМОВ

Как действа схемата

Единият от двата варианта, по който действа предполагаемата схема за натурализирането на американските баскетболисти, е построен на принципа "търсене-складиране-предлагане".В нея страната ни и българските отбори играят ролята на "депо", в което баскетболистите са ангажирани към своите тимове във времето, преди да получат и българско гражданство, и паспорт.

Преди това скаут в Щатите държи под око състезатели, които имат малки шансове за първенствата на Америка, но са достатъчно добри и апетитни за европейските отбори. Човекът зад Атлантика поддържа връзка с българския си колега в мениджмънта, който приема играчите временно, докато те изчакат паспорти. Мениджърите от континента са наясно, че от България могат да се купят вече готови играчи с европейски документи, за да бъдат подсилени отбори на една или друга позиция с американски баскетболисти. Макар и с двойно гражданство, те имат статут на граждани на Европейския съюз.Състезателите повишават цената си от момента, в който получат българското гражданство, и са готови за това да платят между 110 и 150 хил. евро.

Запознати твърдят, че тази сума се възстановява и дори носи печалба, след като кариерата на играчите продължи извън България.Според запознати българският мениджър печели и втори път при продажбата на баскетболиста в европейските тимове.Такава или подобна на тази е и схемата, по която се действа и в други спортове. За момента ЕС не е въвел конкретни правила, ограничаващи успешния бизнес и мениджмънт на спортисти извън границите на Европа.

 8 НАШИ "СЪГРАЖДАНИ" В МОМЕНТА СА ЗАД ГРАНИЦА

В момента в българските баскетболни отбори от НБЛ играят общо 22-ма чужди състезатели. От тях 13 са тъмнокожи и атрактивни американци, които правят мачовете още по-зрелищни.

Справката на "168 часа" показва, че от 109 баскетболисти в осемте тима на първенството у нас, 22.18 на сто са чужденци (двадесет и двама). От тях пък 13 са американци, което означава, че близо 60 процента от чуждестранните играчи са пристигнали от Америка.
Единственият, който в момента е на терена и има и български паспорт, е роденият в Индианаполис 31-годишен състезател на Лукойл Академик Андре Оуенс.

Проучването показва също, че от 188 баскетболисти в десетте отбора на А група има само един чужденец - черногореца Амар Тахирович във Видабаскет.

Къде обаче играят 8-те наши "съграждани", за които "168 часа" знае, че са с паспорти през последните години? Колко време са прекарали те в България, преди да играят в първия си европейски тим?

Родерик Блекни, 35 г., Халдсил, Южна Каролина - в "Олимпиакос" (365 дни)
Ибрахим Джабер, 28 г., Елизабет, Ню Джърси - в "Лотоматика" (365 дни)
Ърл Роуланд, 28 г., Салинас, Калифорния - в "Кремона" (365 дни)
Уили Дийн, 32 г. - в Болоня (774 дни)
Джарет Хоуман, 29 г., Ремнъс, Айова - в "Кремона" (631 дни)
Андре Колинс, 42 г., Кимисиън, Ню Джърси - в "Казерта" (199 дни)
Ърл Колоуей, 29 г. - в "Кахасол" (203 дни)
Седрик Симънс, 26 г., Шарлът, Западна Каролина - в "Асефа", Испания (307 дни)

 

Филип Виденов, капитан на националния отбор:

ЗАЩО ДА ГОВОРЯ, КАТО НА ИГРАЧИТЕ ИМ Е ВСЕ ТАЯ

- Филипе, преди време се появи информация, че част от чуждите баскетболисти, които играят в българското първенство, са плащали, за да получат своите български паспорти.

- Аз го знаех от самото начало. Но ми е омръзнало да се занимавам с това, защото само се говори. След като сега момчетата, които играят в България, този проблем не ги вълнува, на мен вече ми е все тая.

- Знаеш ли колко са янките, които са преминали през български тимове през последните шест сезона, от 2006 до 2011?

- Не, нямам представа.

- Шестесет и двама.

- Не, не можех да допусна /смее се/.

- Чест ти прави, че говориш за проблема. Споменават се суми между 110 и 150 хил. евро.

- По принцип е така. Една част от този проблем е сред причините да не ни уважават в Европа - много сме продажни. Не зная лично кои са, но много хора - над 20 души, си напълниха джобовете. Тези паспорти трябваха, за да могат отборите в Европа да имат американци, които са граждани на съюза. Това дава право на тимовете да вземат и използват допълнително по още един американец. Не зная кой точно, но някой плаща. Защото какъв е смисълът да се дават пари и да се рискува. Това трябва да е на високо равнище. Сигурен съм, че има такива плащания. Спирам да се занимавам с този въпрос. Мен не ме засяга толкова.

- За своето място в отбора няма конкуренция?

- По принцип не. Моят спортен живот е извън България, така че това не ме бърка чак толкова много. Но ето например сега в Лукойл Академик играе Андре Оуенс. В състава той е като българин и заема нечие място, а друг седи на скамейката. Но ако аз бях мениджър на отбора също щях да взема играч, за да е по-силен съставът. Всичко е бизнес, нали така. Но пък ние не сме единствената държава, в която правят такива неща. Затова и казвам, че не искам повече да се занимавам с този случай. Защото съм човек, който говори открито за този казус, а в същото време самите играчи, които са засегнати, си мълчат. Миналата година ми бяха забранили да говоря пред журналистите, защото казах, че федерацията за нищо не става.

- Това се практикува и от други държави.

-Да, така е. Но там примерно американците играят 3-4 години в първенството и едва тогава им предлагат гражданство. Арън Харпър в Левски няма никакъв проблем да бъде български гражданин. Той е тук вече три-четири години.

 АМЕРИКАНСКИ БЪЛГАРИ

За начало на процеса по натурализация на американски баскетболисти може да се приеме моментът, в който на 31 години през 2004 г. роденият в Чикаго Прийст Лодърдейл  получава български указ за своето второ гражданство.

Следват: Родерик Блекни, Ибрахим Джабер, Ърл Роуланд, Кейзъл Уесън, Уили Дийн, Джерард Хоуман, Кейдриън Кларк, Седрик Симънс, Андре Колинс и Андре Оуенс и дамите Доника Ходжис, Ноуел Куин и Таня Чиров.

Отделно през последните години двама македонски баскетболисти - Перо Антич и Ристе Стефанов, са взели наши паспорти.

Вестник "168 часа"