Този въпрос зададохме към директорката на Историческия музей в Етрополе Наталия Цветкова. Днес качваме нейния отговор.

„В  пазвите на Стара планина при подножието на връх Баба се гуши малкото градче Етрополе. Едно скромно име, което като много други е дало своя дан за величието на родината. В борбите за народното пробуждане и политическо освобождение, етрополци  взеха живо участие и с кръвта на мнозина свои синове запечатиха своята гореща любов към свободата и българското племе...”
С тези топли думи започва поканата на Етрополската дружба за тържественото освещаване на Паметника на загиналите във войните етрополци 1868-1918 г.
Решението за издигане на паметника се взема с протоколно решение № 11 от 10.02.1922 г. на Настоятелството на Етрополската дружба с председател Иван Даскалов. Етрополската дружба е основана през 1904 г. от етрополци, живеещи в гр. София. Учредява се фонд „Паметник” към Дружбата, сумите за който ще се събират от волни пожертвования, от вечеринки, излети и др.
Създава се „Златна книга” на дарителите, в която се вписват имената им. Оригиналът е показан в Историческия музей. Тук четем имената на Екатерина и Цеко Костови, Паунка Рогачева, Райна и Борис Щърбанови и други, общо 390 човека. Събрани са 430 000 лева. На 15 септември 1927 година е учреден фонд на името на Иван К. Рогачев, един от големите дарители за поддържане на  паметника.
Събирането и изразходването на средствата от фонда се  ръководи от комитет в състав от 5 човека с председател кметът на Етрополе Михаил Ив. Кунов. Настоятелството на Етрополската дружба с протоколно решение № 9 от 30 юни 1924 година възлага на каменоделеца Атанас Ботушаров да изработи пиедесталите, плочите и колоните на паметника от владайски гранит.
С протокол № 9 от 29 март 1925 година е решено да се направи бронзова статуя на български войник с пушка при нозе. Изработката на модела е възложена на скулптура Киселинчев, а отливката на фигурата е  на  „Г. Г. Котев Деянов и сие”. Етрополското население дарява големи количества медни съдове, за да се събере материал за отливане на статуята.
Основният камък е положен на 13 юни 1926 година, а паметникът е довършен окончателно на 16 октомври 1926 година. Тържеството започва с водосвет от Ловчанския владика. Ученичката Радка Матеева изпълнява стихотворението „Те няма да се върнат”. Слово произнася учителят Павел Ценов Христов. Запасният подофицер Тодор Ножаров чете Акта - послание към бъдещите поколения. В него се казва: „…Духовете на триста души етрополски герои, свещени сенки на бащи, братя и синове при зова на дивната песен на гордия роден Балкан ще се стичат тук на това свещено място из всички поля, гори, усои и скали, където техните кости спят непробуден сън, за да витаят над техните потомци – бъдещите граждани на гр. Етрополе и им вдъхват вяра, воля и смелост във всяко хубаво дело, призовано да принесе полза народу”.
По предложение на кмета на Етрополе Михаил Кунов тържественото освещаване е определено за 12 юли 1927 година - Петровден. Етрополци канят за освещаването на паметника– Н.В. Цар Борис ІІІ, министри, военни, много официални лица и хора от околните селища.
Тържествата започват още на 11 юли вечерта със заря в присъствието на Орханийския гарнизон и ген. Велизар Лазаров. На другата сутрин след църква цялото гражданство, начело с духовенството се отправят към паметника в центъра на града, където става тържественото освещаване. След молебена Негово Величество Борис ІІІ открива паметника с прочувствена реч и прерязва лентата, предавайки паметника на кмета Михаил Кунов. Този ден остава в историята на град Етрополе като празник на града.
Местното  управление тогава в лицето на кмета Михаил Кунов и Комитета за икономическо и културно повдигане на града виждат в това събитие възможност: „…за рекламиране на Етрополе като курортен край и посетителите ще могат да се запознаят с онова, което е характерно за местното производство, както и с бъдещите перспективи за развитието на града в икономическо отношение…” /Из писмо № 4/ 26.І.1927 г. до Председателя на Етрополската Дружба - Александър Тацов/.
През 1964 г. Паметникът на загиналите във войните етрополци 1868-1918 г. е преместен в градинката между бул. „Руски” и ул.”Димитър Гръбчев”.
По инициатива на Граждански комитет за връщане на Паметника в центъра на гр. Етрополе с председател Цветан Тацов Паметникът на загиналите във войните етрополци е върнат в центъра на Етрополе  и на 16 януари 2004 година е открит от министър-председателя на Република България Симеон ІІ.
/При изготвянето на материала са използвани документи и снимки от фонд «Етрополска дружба» на Исторически музей – гр. Етрополе./