135 години от Шипченската епопея

Руско-турската война от 1877–1878 г. е едно от най-важните политически и военни събития през втората половина на XIX в. в цяла Югоизточна Европа. Тя е продължение на национално-освободителната борба на българския народ. Априлското въстание, потушено с небивала жестокост, кара света да заговори за малкия, но героичен народ, който предпочита смъртта пред живота в робство.
Вярно на традиционната си политика на Балканите в защита на християнското население, руското правителство обявява война на Османската империя с прочетения в Кишинев от цар Александър II манифест, на 24 април 1877 година. Към Кишинев, където се установява Главният щаб на Дунавската руска армия, прииждат и много български  доброволци, които искат да се сражават за освобождението на Родината. Използвайки  идеята на генерал Р. Фадеев и на българина на руска военна служба Кишелски, руското командване формира Представителен пеши конвой на главнокомандващия, който по-късно се преименува в Българско опълчение. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро е от около 700 опълченци. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Броят на опълченците достига 7 400. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града - Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин.
Значително е и участието на опълченци от Орханийско. Сред първите записали се в опълчението са доброволците от Сръбско-турската война от 1876 г., пристигнали със сръбски паспорти от Крадов, Сърбия: Васил Мицов, Стамен Вълков, Драган Ветовски и Стефан Попов от Орхание, Цено Вълков от Трудовец, Гено Тодоров от Новачене, Васил Стаменов от Литаково, Петър Мишев от Новачене /до постъпването си в Опълчението той е бил на служба в руската армия/. Освен добрата военна подготовка, тези хора имат и богат революционен опит - Васил Мицов, Гено Тодоров и Васил Стаменов са участници в четата на Филип Тотю /от 1876 г./, а едва 15-годишният Стефан Вълков бил записан в четата на Христо Македонски. Интересен факт е, че сред имената на опълченците срещаме тези на орханийските комитетски дейци от времето на Левски: Божко Божилов и Гаврил Брънчев, избягали от заточение, Стоян Цагарски, Тодор Шунтов, Петко Студенковски.
Документи за награждавания на опълченци от орханийско са представени в експозицията на Исторчески музей - Ботевград. На най-изявените специално е връчен знак за военно отличие на Военния орден „Свети Георги”: Васил Мицов и Цветан Томов от Орхание, Ганчо Иванов от Врачеш, Николай Драганов от Новачене, Дойно Стоев от Литаково. В по-високи звания за доказани военни качества и заслуги са произведени Стамен Чангов - в ефрейтор, Иван Ценов - в ефрейтор, Васил Мицов -  в унтерофицер, Цветан Томов - в унтерофицер, всички от Орхание.
Много от орханийските опълченци оставят костите си по бойните полета. На Шипка загиват Доко Костов от Орхание и Димитър Манов от Новачене, край Стара Загора загива Тодор Генов от Липница, а от раните си умират Димитър Колев и Дойно Стоев от Литаково. Безследно изчезнал на Шипка е Петър Мишев от Новачене.
След форсирането на Дунав се създават три отряда – Преден, Западен и Източен. Предният отряд под командването на генерал Й.В. Гурко, в който е включено и Българското опълчение, наброяващ 12 000 души, получава задача да настъпи на юг към Търново, Габрово и Шипка. Западният отряд под командването на генерал  Н. П.  Криденер, в състав около 35 000 души, настъпва към Никопол и Плевен, а Източният под командването на княз Александър Александрович, наброяващ 75 000 души, настъпва към Русе със задача да се направи заслон срещу силния противников гарнизон
Настъплението на Предния отряд на генерал Гурко се развива успешно. На 7 юли 1877 г. след кратки боеве е освободена старата българска столица Търново. След това отрядът бързо настъпва към Габрово и Шипченския проход, който е овладян, а през следващите дни руските войски и българските опълченци освобождават Стара и Нова Загора.
В същото време, когато Предният отряд успешно изпълнява своята задача, настъпват и останалите отряди. На 15 юли Западният овладява Никополската крепост и след кратка почивка се насочва към Плевен. Това забавяне обаче дава възможност на Осман паша от Видин да изпревари руските войски и да превърне Плевен в добре укрепена крепост. Първата атака на Плевен, проведена на 20 юли 1877 г., завършва без успех. Загубите на руската армия възлизат на около 7000 убити и ранени.
Проваля се и проведената на 30 юли втора атака. Това дава отражение върху целия ход на войната.
На 18 август 1877 г. Сюлейман паша настъпва към Балкана с 40-хилядна армия, насочена към Шипченския проход. Отбраната му е поверена на г-л Столетов.
Настъплението на турците срещу шипченската позиция започва призори на 21 август 1877 г. Главният удар е насочен срещу връх Орлово гнездо. По височината плъзват плътни турски вериги, които се насочват към първите окопи. Силите са недостатъчни, загубите големи, а подкрепления няма.
За този първи боен ден за защита на Шипченския проход руският кореспондент Немирович-Данченко пише: „В този паметен ден всеки наш войник беше герой. Цялата слава принадлежи на шепа орловци и на българските дружини...”
На 22 август Сюлейман паша извършва прегрупиране и на 23 август подновява настъплението срещу Орлово гнездо рано сутринта. Много пъти се стига до решителен щиков бой с проникналите в първите окопи противникови войници. Една, втора, трета атака, а помощ не идва. Не достигат боеприпаси. Жажда измъчва бойците. Положението става изключително критично. Командирът на 3-та опълченска дружина майор Чиляев, с извадена сабя, извиква: „Братя! Неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, докато дойде помощ. Ако не успее да дойде, ние всички ще положим тук костите си за освобождението на България”. По склоновете на височините от двете страни на Шипченския проход лежат повече от 1380 трупа. Много са и ранените. И в този решителен момент откъм Габрово пристигат 205 бойци от 4-та стрелкова бригада, които незабавно се хвърлят в решителен бой. Шипка е спасена.
След освобождаването на Плевен, руската армия незабавно преминава като Западен отряд под командването на генерал Гурко в настъпление към София през Арабаконашкия проход, която е освободена на 4 януари 1878 г. Продължава настъплението към Пазарджик и Пловдив.
На 8 и 9 януари 1878 г.е атакуван укрепеният лагер на Вейсел паша при Шейново и го принуждават да се предаде. В плен са взети близо 28 000 души.Стремителните действия на генерал Скобелев, в чийто отряд е включено и Българското опълчение, твърде много спомагат за успеха на боя.
Изплашено за съдбата на Османската империя, турското правителство моли за примирие, което се сключва в Одрин на 31 януари, а на 3 март 1878 г.е подписан и мирният договор в близкото до Цариград село Сан Стефано. С това Руско-турската война завършва. България е освободена.

Материалът е  изготвен от екипа на Исторически музей – Ботевград

Исторически музей-Ботевград обявява дни на отворени врати в зала „Руско-турска освободителна война” на 21, 22 и 23 .08.2012 г. – дните на паметните боеве за Шипка.