100-годишнината от избухването на Балканската война /1912 – 1913 год./ развълнува местни потомци на герои, намерили смъртта си на бойните полета. Сред загиналите смели мъже от Орханийска околия е Начо Гаврилов Наков. За него разказва племенникът му Гаврил Георгиев Наков от Ботевград.
„Участието на орханийци в Балканската война е свързано главно с бойните действия на 16 ловчански пехотен полк и 38 пехотен полк, наречен по-късно Одрински.
След обявяването на войната 16 ловчански пехотен полк е съставна част от първа бригада на десета сборна дивизия и участва в заслона, който българските войски правят в направление на Одрин и Одринската крепост. В това направление, на 8 и 10 октомври, 16 пехотен полк води първото сражение при село Кайпа. Тук пада и първата жертва, записана в архивите на полка – младият подофицер Начо Гаврилов Наков от трета рота на първа дружина. Той излиза пред войниците от взвода, за да подаде команда за атака и коригиране на мерниците за стрелба. Улучен от куршум, умира на място. Погребан е в незнаен гроб до българското село Кайпа, което се намира до Одрин.
Начо Гаврилов Наков е роден на 13 октомври 1888 год. в село Осиковица, където завършва основно образование. Той е първият син от седемте деца на Гаврил Наков – дюлгерин. В годините до отбиване на военната си служба през 1911 – 1912 год., Начо Гаврилов се занимава със земеделие в Орхание /днес Ботевград/, а по-късно и с ханджийство в Оряхово. По време на отбиване на военната си служба завършва полкова команда за млади подофицери в Орхание. След това е назначен в трета рота на първа дружина като взводен подофицер.
Само двайсет дни преди началото на войната, Начо Гаврилов се сгодява за богата и хубава мома от Луковит. Сватба не вдигат поради мобилизацията в армията. Бъдещият младоженец загива, но роднините му никога не го забравят. Сестра му прекръщава най-малкото си дете на неговото име.
Военните архиви, бойните дневници и релациите донасят, че Начо Гаврилов взема дейно участие в сражението при село Кайпа. Тогава мощната групировка на турската армия при обсадата на Одрин се опитва да нанесе флангов удар на атакуващата армия. С успешен контраудар българските части връщат обратно в крепостта турската войска. Именно в това решително сражение намира смъртта си младши подофицер Начо Гаврилов Наков. В спомените на своите съселяни и бойни другари той остава като смел, безстрашен воин, строг и справедлив началник, искрен и предан другар.”.