19-годишният Филип Стойнев, който от 9 години живее със семейството си в САЩ, ще представя страната на предстоящите Световни Кибер Игри (WCG) в дисциплината FIFA 2007. KreeganBG, както е по-известен в гейминг средите, спечели националните квалификации, $2000 и правото да защити честта на американците на световния гейминг форум, който ще се проведе от 4 до 7 октомври тази година в Сиатъл. WCG е едно от най-престижните гейминг събития, където стотици геймъри се борят за първите места. Златният медал в най-популярният футболен симулатор ще бъде придружен с чек за $15 000. Освен българският представител на щатите, България ще бъде представена от още 9 наши сънародници.

Стойнев е един от малкото професионални геймъри на САЩ, превърнали играенето на компютърни и видео игри в своя професия. Преди 3 месеца, той е избран за играч на отбора compLexity и участва в първата професионална гейминг лига Championship Gaming Series (CGS), която се излъчва по телевизията. Като такъв, получава заплата в размер на $30 000 с опции за повече печалби при по-добро представяне. През редовния сезон KreeganBG спечели почти всичките си срещи, а с тях и уважението на хиляди гейминг фенове по целия свят, но отборът му не успя да се класира за плейофите.

Репортер на botevgrad.com се свърза с роденият в Перник българин.

Как се запали по видео игрите и по колко време играеш на ден?

Запалих се още като малък. Когато бях в България, като дете всички ходехме да играем аркадни игри от рода на Street-Figher, frogger и другите популярни по това време. После излезе видео играта Sega Genesis и един приятел си я купи. С него играехме FIFA International Soccer 04 и в последствие след 2 години си купих играта. Спомням си, че играех Super Mario и FIFA 97. Когато се преместих в Америка спрях да играя до преди 2 години, когато видях турнирите като WCG. Там видях, че една от дисциплините е FIFA и започнах пак. След като финиширах 2ри на квалификациите през 2005та и 2 месеца по-късно взех 2рото място на FIWC за Северна Америка, бях запленен и станах професионален геймър.
Тренировките ми зависят от това дали има скорошни предстоящи турнири. Например, ако няма скоро турнир мога да не играя със седмици. Ако до състезанието остават 1-2 месеца играя по около 1-2 часа на ден и се опитвам да вляза във форма. Когато турнирът наближи (1-2 седмици) може и 4-6 часа да тренирам, за да съм готов на 100%.

Ще представяш САЩ на Кибер игрите тази година. Как ти се сториха квалификациите?

Квалификациите протекоха нормално. Нямах много подкрепа на финалите в Орландо, но след като съм мотивиран и съм от България явно няма спиране. Отидох там с рогата напред, просто нямах нищо за губене и си играех играта. Спечелих най-после златния медал, който трябваше да бъде при мене още през 2005 година, тогава завърших 2ри, а миналата година 3ти. 

На финалите ще бъде доста по-трудно, знаем че в Европа се играе много повече FIFA. Как оценяваш шансовете си, имаш ли изградена стратегия и тренираш ли с европейци?

Естествено, че ще бъде по-трудно. Това са Световните Финали, където са се събрали най-добрите играчи от цял свят и всеки един от тях се цели в златото. В Европа FIFA-та е както в Корея StarCraft-a, но това не ме притеснява, защото аз играя само с европейци и знам за какво става върпос. Бил съм на такъв голям турнир, на който взех 3тото място в света и знам какво се изисква, за да стигнеш до подиума - яки тренировки и умна игра. Нямам какво да губя, а мога само да спечеля. Отивам там пак с рогата напред и имам една цел - първото място и златен медал за compLexity. Дали ще стане или не ще видиме след 2 седмици. Стратегията, това ще го запазя за мен, може и да има някоя изненада там за другите играчи. Ще видим в Сиатъл. (смее се) 

Какво ти дават видео игрите и смяташ ли, че имат положителни качества?

Дават ми невероятно много работи, като пари, известност и шанс да се видя с хора от цял свят, които никога не бих срещнал, ако не беше видео гейминга. Честно казано видео игри не играя просто така. Ако FIFA не беше футболна симулация аз сигурно нямаше да съм тук сега, защото играя футбол от сърце и само това ще играя до като съм професионел играч. Ако няма футболни турнири, сигурно бих се отказал и бих се опитал да вляза в колеж, или пък нещо друго с личният ми живот.

Какво ти предстои от тук нататък?
 
Оттук нататък ми предстоят много неща. В четвъртък ще ходя в Ню Йорк да подкрепя Counter-Strike отбора на DigitalLife турнира, след това ще играя на финалите на Световните Кибер Игри в Сиатъл. След тях имам много ангажименти и после ще играя на FIWC турнира, на който станах 3ти в света. Ще се върна да взема първото място този път. За по натам не знам още. Eстествено ще играя в CGS и догодина. За друго не съм мислил още. Зимата ще отида на вацанция за около 2-3 седмици някъде си почина за предстоящата 2008 годината.

Кой ти е любимия български футболист?

Любимия ми Български футболист е Христо Стоичков. Затова съм с 8 номер на мойта CGS фанелка. Иначе сега в момента много ясно, че Бербатов ми е любимият играч. Той е най-известният и най-добрият в момента. Малко ме притесни срещу Люксенбург, когато пропусна 3 гола и си изгубих гласа от викане, но после навакса за 2 минути 2 гола и се успокоих (смее се).

Тази година не успя да се върнеш у нас, заради гейминг ангажиментите си. Липсва ли България?

Да! Много ми беше тъжно, че така се получи. Не съм си идвал откакто съм дошъл в Америка и бях планувал това лято да си дойда. До морето и насам натам по България, но се завъртяха нещата с гейминга и нямах шанс, след като цяло лято бях в Калифорния и сега имах други турнири като за WCG и така нататък.

Естествено, че ми липсва България. Тук при мене няма много Българи и ми липсва българската компания. В Орландо имах честта да отида на кафе с едно момиче и нейната компания, тогава направо ми се изпълни душата. Бяхме около 15 българи и си говорихме до към 12 часа през ноща. След това още повече започна да ми липсва България и българите. Все пак това ми е народа - как да не ми липсва. Живот и здраве следващото лято ще си дойда в България!