Станимир Маринов: Балкан има сили за медал, даже повече от бронзов

Днес от 15:30 часа в "Арена Самоков" Рилски спортист и Балкан ще излязат в последен мач от 19-ия кръг в НБЛ. Срещата бе отложена, заради двубоя на домакините в сряда в Балканската лига. Съперничеството през годините между двата отбора е пословично. Сега е още по-особено, защото в Самоков се завръща бившият треньор на Рилецо Александър Тодоров, който преди Нова година пое Балкан.
    Сред играчите, на които Тодоров разчита най-много и на когото вещае отлично бъдеще е Станимир Маринов. Гардът е труден за интервюта. Не обича да говори за себе си. Не разкрива интересите си извън спорта, няма любими книги, нито любима музика, нито любими филми. Води се от девиза: "Всичко е възможно" и преследва детската си мечта под коша, започнала някога в родния му град Силистра. Представяме ви Станимир Маринов.

    - Какъв е Станимир Маринов извън терена?
    - Предпочитам да оставя другите да преценят.

    - Коя беше причината да започнеш да тренираш баскетбол?
    - Стана много случайно. Мой съученик ме подтикна да се запиша. Хареса ми, видях, че ми се отдава малко, или много, и така останах в залата.

    - Къде беше това, при кого?
    - В родния ми град Силистра. Първият ми треньор се казва Светлана Тодорова. Тя и съпругът й Лъчезар Тодоров бе научиха на много неща в баскетбола. Дължа им страшно много и съм им благодарен. Все още се допитвам до тях, когато имам нужда от съвет. Знам, че винаги мога да разчитам на двамата.

    - Какво те разтоварва в свободното време?
    - Ако ми остане време обичам да отскачам до София. Повечето ми приятели учат и живеят там. Понякога играя футбол с приятели, заедно ходим на кино. В такива моменти се старая да се отдалеча, макар и за няколко часа от баскетболната среда. По този начин някак си се освобождавам психически.

    - Има ли нещо, което не би жертвал за баскетбола?
    - Готов съм на всичко. Баскетболът е начин на живот за мен. Ако мине ден, или два без да играя, започва да ми липсва. Надявам се още дълго време това да продължи да бъде моя професия.

    - Миналата година участва в конкурса по забивки в Мача на звездите. Би ли го направил пак?
    - Бих участвал винаги, когато съм здрав. Съжалявам единствено, че не можах да разкрия потенциала си миналата година. Бях подготвил доста по-добри неща от тази забивка, която ми донесе единствена хубава снимка във фейсбук.(смее се)

    - Гледаш ли НБА и имаш ли любим отбор и играч?
    - Миналата година следях НБА доста повече от сега. Най-вече, заради любимия ми баскетболист Дерик Роуз, който се контузи тежко и все още не може да се завърне на терена. Чикаго не е същия отбор без него.

    - Коя е най-ценната ти победа досега?
    - Победата над Лукойл Академик в Ботевград в началото на декември. Аз обаче не играх в този мач и нямам никакъв принос за нея.

    - Играеш рамо до рамо с един от най-опитните играчи в българското първенство Йордан Бозов? С какво ти е помогнал най-много?
    - Той е най-опитният в отбора ни. Имам късмет да тренирам с баскетболист като него. Всеки ден научавам по нещо ново. Благодарение на него атмосферата в Балкан мога да кажа, че е отлична. Изявен лидер и капитан за пример.

    - Лятото те очаква операция на коляното, но до тогава продължаваш да стискаш зъби и да бъдеш полезен за Балкан. Как се чувстваш здравословно?
    - Все още изпитвам проблеми с коляното. Мисля, че лятото ще се справя с това веднъж и завинаги, след като предприема по-крайни мерки. 

    - С какво е по-силен Балкан от предишни сезони?
    - Привлякоха се играчи, които са се доказали в България и в чужбина. Класата на отбора се вдигна и резултатите са налице.

    - Александър Тодоров се слави като треньор, който налага желязна дисциплина. Трудно ли се работи с него?
    - Не бях свикнал с начина му на работа, но се старая да се трудя така, както той изисква от мен. Дали е доволен, или не, ще си проличи в края на сезона.

    - Има ли сили Балкан да продължи с добрите си изяви и да се пребори за място в тройката на НБЛ?
    - Вярвам го, но защо не и нещо повече от това?

    - Мислиш ли вече за трансфер в друг отбор в България или зад граница? За какво мечтаеш?
    - За трансфер в друг български отбор съм мислил, все пак съм в Балкан от четири години, но тук се чувствам много добре и бих останал. Всеки млад състезател мечтае за трансфер в чужбина и аз не правя изключение. Първо обаче трябва да се докажа в България.

    - Има ли баскетболист, на когото се възхищаваш и опитваш да подражаваш?
    - Тази година започнах да следя по-редовно Евролигата. Харесва ми гардът на ЦСКА Москва Милош Теодосич. Не се опитвам да го копирам, но му симпатизирам.

    - Пропусна мачовете на националния отбор в квалификациите за Евробаскет 2013, заради контузията в коляното. За теб това бе шанс да станеш най-младия в тима на България, как преодоля разочарованието?
    - Чувството беше изключително неприятнo. Наистина бях много разочарован. Исках да се включа в отбора и да помогна, с каквото мога. Знаех, че няма да съм фактор, но все пак ми се щеше да съм до момчетата. Надявам се да получа още един шанс за националния отбор.