Г-н Златев, в четвъртък е oбщото събрание на федерацията по баскетбол. Досегашният президент Атанас Тонев реши да се оттегли. Засега двама са изявили желание да застанат начело на баскетбола. Но преди да обсъждаме личностите, кажете какво е необходимо според вас на българския баскетбол. Защо не и на българския спорт?


Спортът в България е онази обществена област, която най-трудно се променя през последните 20 г. Ако сме честни, трябва да признаем, че малко неща се подобриха, много от хубавото се влоши или направо изчезна. България беше световна сила, на олимпиадата в Сеул през 1988 г. ние бяхме на пето място в класирането по нации. Сега какво сме? Зле сме, меко казано. В българския спорт не навлязоха серионо пазарните механизми, той не създаде своя икономика, своя икономическа основа. Повечето хора останаха на нивото на мислене преди 1990 г. и то се изчерпва с това - дайте да намерим кой да ни дава пари. А не - хайде да направим така, че да създаваме, да създаваме пари, спортни продукти, добри състезатели, големи личности. Да създаваме нови отношения - и спортни, и икономически. Лошото е, че това започва от отношението на държавата към спорта. По-точно от липсата на отношение на държавата към спорта, от липсата на държавна политика в спорта. Погледнете - имахме министерство, сега е държавна агенция. Защо стана агенция? Никой не каза. И как се финансира? От хазарта, защото спортният тотализатор е хазарт, той е предприятие за хазарт. И какво излиза - целият български спорт зависи от това дали двама-трима началници в тотото са способни, или не. Ако не са, спортът остава без пари. Това е неразбираемо.


Това не е държавна политика, не е държавно отношение. Правилно е ДАМС, както всяко министерство и държавна агенция, да се финансира от държавния бъджет. А тото е търговско предприятие, то да си плаща данъците и да си внася печалбата в министерството на финансите. За базата няма да говоря, за 20 години две тухли не са сложени една върху друга. Добре че се направи тази зала в Самоков. Елате да видите при какви условия тренира Лукойл Академик. Такава мизерия не е имало и през войната.

Какво се случва със спорта в училищата? Няма го. Умря. Или ние го уморихме с бездействието си. Ако погледнете статистиката за физическата дееспособност на младите хора, които завършват средно образование, ще се разплачете. Ами нашите момчета на 18 и на 20 г. по никакъв начин не могат да покрият нормативите за войник в армия на НАТО. А ние си мислим, че сме член на НАТО. Политически - да, но реално? Ако погледнете заболяванията на хората между 18 и 30 г., ще видите ужасна картина на рязко увеличение на високо кръвно налягане, диабет, костно-ставни заболявания, проблеми с гръбначния стълб и т.н. Защото не се спортува. Парите, които държавата дава за лечение на тези хора, са много повече от парите, които трябва да даде на спорта, за да са здрави младите хора. Това трябва да се промени. На баскетбола, а и на спорта му трябва професионализъм, всеотдайност и държавна политика.


Каква е вашата представа за хората, които трябва да управляват спорта?


Ние и тук правим големи грешки. Често може да се чуе, че спортът е за спортистите. Това е странно. Погледнете какви великолепни футболисти, направо гениални, са Тоти, Роналдиньо, Кака, Кристиано Роналдо. Но аз  не мисля, че ще се случи нещо добро, ако Тоти управлява Рома Роналдиньо стане президент на Барселона, Кака на Милан и Роналдо на Манчестър Юнайтед. Катастрофа ще стане. Ние трябва да видим, че всеки трябва да стои при своята компетентност. Ако разбираш много баскетбол - работи с децата и юношите, създай голям отбор при мъжете или при жените. Специалистите трябва да бъдат в треньорсике съвети, да ги виждаме под двата коша. Там трябва да създават европейска продукция. А не да се стремят към това, което не разбират - да управляват целия спорт. Нито Лапорта в Барселона, нито Калдерон в Реал са футболисти или футболни спецове. Затова Реал е най-богатият куб в света. А ние в България какво правим? Признаваме, че нямаме нито един треньор като хората по света.


Треньори нямаме, но мераклии да управляват - с лопата да ги ринеш
Куриози. Има и друго. На баскетбола му трябват хора, които искат и могат да му дадат. А не хора, които искат да вземат. Няма значение кой какво казва в предизборната агитация, в митарстването по села и паланки, за да си осигури някой глас. Всеки може да обещава на килограм. Но е добре да попитаме кандидатите за власт - вие хубаво обещавате, но кажете досега какво сте дали. Или сте взели? Защото, ако до сега не сте дали, сигурно няма да дадете и в бъдеще.


Очакваше се лично вие да поискате да станете президент на баскетболната федерация. Мислихте ли по този въпрос?


Много клубове и още повече хора през последния месец се опитваха да ме убедят да се кандидатирам. Искрено им благодаря, това е много мило, важна оценка за моите усилия в баскетбола. Но трябваше да им откажа. Отказах по съвсем ясни причини - аз твърдя, че президентът трябва да работи 24 часа на ден за баскетбола, да даде и последната си мисъл, и последната си капка сила. А не да симулира присъствие, не да набляга на представителните функции. Аз съм прекалено зает с бизнеса, който ръководя. Няма да бъда честен, ако обещая да работя така, както искам от новия президент. Трябва да се възраждат детският и юношеският баскетбол, трябва да се създаде механизъм за производство на треньори, трябва да се заиграе баскетбол във всяко училище. Аз не искам да управлявам баскетбола, а всички да работим за баскетбола. И какво - световните петролни пазари ли да гледам или баскетболния кош в училището до нас? Затова отказах.


В този случай кого ще подкрепите за нов президент?


Досега двама са кандидатите за президент - Владимир Боянов и Михаил Михов. Ние в Лукойл Академик познаваме качествата и на двамата, Боянов дори е работил за нас. Това ни позоли да направим сериозен анализ и аргументирано да решим кого да подкрепим.

 Ние ще подкрепим Михаил Михов. Той е млад, давал е и още повече ще дава за баскетбола, може да осигури приемственост с досегашния президент Атанас Тонев, което е много важно. Боянов е достоен човек, има много качества, но Михов е безспорно по-добрата и по-обещаваща кандидатура.


Не се ли опитахте да убедите Атанас Тонев да остане?


Това е въпрос на личен избор. Тонев даде на бакетбола много,
раздаде се докрай, горя и изгоря в работата
Но ние, българите, не сме хора на благодарността и се тревожа ще успеем ли, ще се сетим ли дори да му благодарим както трябва и както той безспорно заслужава. За мен е много интересно и друго. Казваме да има приемственост, да има общи усилия. А как, ако Атанас Тонев си тръгне от баскетбола, независимо с благодарности или без? Ето защо ние ще предложим да се направи промяна в устава на федерацията и Атанас Тонев да стане почетен президент на федерацията. Така баскетболът ще продължи да има полза от неговата компетентност и труд. Вярвам, че останалите ще ни подкрепят.

Юлий Москов

снимка: botevgrad.com