Българското училище се превърна на палатков лагер, в който се налага да проявяваш бойни умения за оцеляване. Истински екшън сериал, който надмина по гледаемост и най-рейтинговите предавания у нас.

Защото черните епизоди в поредицата станаха с прекалено голяма продължителност.

Доказа го поредният инцидент, който потресе обществото. И не само защото беше простреляно детето на известен български спортист. Недопустимото е, че децата започнаха да се стрелят с пистолети дори в класните стаи, които заприличаха на бойно поле.

Чернилката в държавата стана прекалено голяма напоследък. Страната ни се тресе от скандали в МВР, от Европа ни спират парите по предприсъединителни програми, извършват се показни убийства не само върху хора, но и върху свободата на словото и литературата. Батакът е голям и няма лесно излизане от него. И едва ли само ценни съвети от страна на европейските ни партньори биха ни помогнали да се справим със ситуацията.

На фона на всичко това се нижат все повече инциденти с деца в българските училища.

Каква ирония! Някои решават да опрощават студентски кредити при второ дете, партии пък се обявяват за поощряване на раждаемостта, а на следващия ден ученици се стрелят с газов пистолет преди началото на учебните часове. Бащата пък бил шокиран от новината, че синът му носи оръжие в себе си. В каква държава живеем, след като не можем да опазим дори собствените си деца? В каква страна живеем, където родителите не познават собствените си деца? Въпреки видеокамерите в училище, охраната и какво ли още не.

Парадоксално, нали, но фактите са болезнени. А инцидентите стават все повече. Наскоро ученик от Разград почина след сбиване в училище, а четвъртокласник от старозагорско село загина, след като падна от третия етаж в школото. Няма как да изброим докрай черната хроника.

Сега нещата се повтарят. Поредният случай отново ще е в челните новини, отново ще се заговори за спешната нужда от приемане на мерки. Психолозите ще заговорят за липсата на диалог между родители и деца, за влиянието на интернет, американските филми. Но...

Всичко ще утихне само след няколко дни. Само че докога ще продължаваме така? Докато се погубят децата ни ли? Затова едва ли ще помогнат само високопарни приказки от рода на децата са най-голямото богатство и заплахи за санкция на директори, които крият информация за инциденти в училище.

Вярно е, че инцидентите не са само наша запазена марка. Подобни трагедии се случват и в други страни. Но това не бива да ни успокоява. А и едва ли в Европа ученици носят спокойно със себе си газови пистолети и се стрелят за спорта. Поне охранителните мерки там са много по-сериозни. Затова трябва да се замислим къде сме ние.

След скандалите в политическия живот напоследък доста се заговори за това, че българите не се чувстват защитени. Отново се направи препратка към предизвикване на предсрочни избори. Но едва ли вече за хората има значение кой ги управлява. Те просто искат спокойствие и нормален стандарт на живот. Но трябва да помислим и за бъдещето на децата ни. Върху този въпрос с повишена трудност трябва да умувате, дами и господа управляващи. Отговорът не е лесен, нали?