Популярният сайт за огнестрелни оръжия gunslot, твърди, че една добра сцена с пистолети може да направи един филм успешен и се нагърбва да изготви класация на най-великите сцени на престрелки в киното. Ние ви я представяме.

10. The Good, The Bad and The Ugly (1966). Финалната престрелка в “Добрия, Лошия и Злия”е класически пример на т.нар. “мексиканска ситуация”. Самата сцена е около шест минути, но близо пет от тях Серджо Леоне отделя за бавно натрупване на напрежение, преди пистолетите най-сетне да бъдат извадени.

9. Tombstone (1993) Битката при О.К. Coral е пресъздавана в няколко филма, но най-запомняща се е екранизацията в “Тумбстоун”. Престрелката, която прави Уайът Ърп и Док Холидей легенди, в действителност е продължила по-малко от минута.

8. Смъртта на Тони Монтана в Scarface (1983). “Малкият приятел” на героя на Пачино отдавна е станал част от кино митологията.

7. The Untouchables (1987) и драматичната престрелка на железопътната гара, където Елиът Нес залавя деловодителя на Ал Капоне.

6. Open Range (2003). Режисираният от Кевин Костнър уестърн е най-новият филм, попаднал в класацията. Кулминацията на филма е именно десетминутна престрелка

5. The Killer (1989) на Джон Ву е на пето място. Разбити стъкла и хвърчащи гълъби са запазената марка на режисьора в престрелката в изоставената църква.

4. Финалната сцена от The Wild Bunch (1969) на Сам Пекинпа.

3. Тук попада втори филм на Джон Ву. Hard Boiled (1992) е последната му хонгконгска продукция преди да се премести в Холивуд, а в класацията влиза финалната сцена в болницата.

2. Престрелката във фоайето в “Матрицата” (The Matrix - 1999)

Макар тук да липсва така популярният “булет тайм” похват, това си остава една от най-запомнящите се екшън сцени във филма. Разположението на героите в клаустрофобично малкото пространство и начинът, по който камерата ги следва оставят усещане, което често е било имитирано и пародирано, но все още не е повторено.

1. “Жега” (1995) и престрелката след обира на банката. През по-голяма част от времето отсъства музика и всичко изглежда като заснето в документален стил. Това, което присъства в изобилие, е реализмът. Прецизно внимание към детайлите, чудесен звук и фокусиране върху стратегията на полицаите и престъпниците. С тази сцена Майкъл Ман постига ниво на автентичност, което малко филмови престрелки имат.